За дипломатите и бизнеса

Токио ще отваря посолства в още шест държави в света - Бутан, Намибия, Маршаловите острови, Барбадос, Армения и Туркменистан. Освен това със 70 души ще бъде увеличен персоналът в чуждестранните японски представителства. Целта на това е една - съдействие на японския бизнес за разширяване на сферите му на действие и за гарантиране безопасността на японските граждани извън страната.
Нали не мислите, че Япония е "цъфнала и вързала" финансово, та сега се чуди къде да си похарчи излишните пари. Не, кризата не подмина и японците, а като добавим катастрофалния трус и връхлетялото след него кошмарно цунами, разрушило и АЕЦ "Фукушима-1", става ясно, че те, горките, май са по-зле и от нас. Което обаче съвсем не им пречи да мислят в перспектива. Защото решението им за откриване на нови посолства е точно такова - мисъл за бъдещето.
От почти 24 години, откак живеем в демокрация, България на свой ред само затваря свои посолства. До 1989 г. страната ни например имаше дипломатически мисии в почти всички латиноамерикански държави. И "алъш-веришът" вървеше - ние им давахме машини, електрокари, торове, но пък ловяхме риба в Тихия океан и този улов съвсем не беше малък. Днес посолствата ни в Южна Америка са само две - в Аржентина и Бразилия. Да не говорим, че в тях работят по двама-трима души, които не смогват да обслужват сънародниците ни, "сгазили лука" там (само в Бразилия има доста български затворници, осъдени заради наркотици). А интерес към българска продукция има - в цяла Латинска Америка например се търсят химическите торове, в които бяхме толкова добри навремето. Ами закриването на посолството ни в Камбоджа? Това стана в момент, когато всички западни страни побързаха да открият там свои дипломатически представителства или да подсилят екипите си. Причината беше прозрачна - в Камбоджа откриха големи залежи от газ. Ние обаче гордо хлопнахме врати - нас това не ни интересуваше, бяхме заети да оправяме отношенията в Близкия изток.
Новият ни външен министър Вигенин обещава да не прави нови съкращения на български посолства, той дори се надява да успее да подсили дипломатическите екипи там, където изнемогват. Дали ще се случи зависи и от финансовия министър. Това обаче са, меко казано, половинчати мерки. Може би е време да се замислим трябват ли ни 100-150 души дипломати в Брюксел, вместо поне 4-5 в някоя африканска, азиатска или латиноамериканска държава, които да помогнат на българския бизнес.