Прах в очите

"Ние щателно проверяваме как нашите разузнавателни служби работят в чужбина. Има много строги правила какво можем да правим вътре в страната", обяви президентът на САЩ Барак Обама. Той уточни, че дейността на Агенцията за национална сигурност зад граница ще бъде внимателно проверена.
Това нареждане на Обама май би трябвало да успокои възмутените съюзници, които, както се разбра, били следени от САЩ от години. Скандалът с подслушванията на АНС гръмна обаче не вчера. От месеци излизат на бял свят информации как световни лидери са били следени от американците. Обама обаче реши да проинспектира тайните си служби едва сега, когато гръмна скандалът с подслушването не на кого да е, а на германския канцлер Меркел. Има ли обаче наистина скандал, след като всички прекрасно знаят, че всеки подслушва всеки? Никой например не се учудва и възмущава, когато Америка следи китайците или руснаците. Пекин и Москва обаче не са сред близките приятели на Запада. С тях си сътрудничат, но винаги имат едно наум. В тези отношения винаги властва подозрението. А значи и подслушването е оправдано. Когато се следи съюзник обаче, нещата изглеждат другояче. На практика разкритията на Едуард Сноудън, станали достояние на целия свят, разрушиха най-важното звено между съюзническите правителства - доверието. Разклатени са основите на 60-годишното западно партньорство.
А вчерашното нареждане на Обама за проверка на АНС е просто прах в очите. Както и приказките му, че той не е знаел нищичко за подслушването на Меркел. Знаел е точно толкова, колкото е искал да знае. В този случай може би няма да е зле да си припомним прословутата сентенция на някогашния френски президент Шарл дьо Гол - държавите нямат приятели, а само интереси.