Кога ще пораснем?

За повече от 20 години преход не проумяхме  най-важното за нас като държава и общество. Че има фундаментални проблеми и ценности, за решаването и отстояването на които е необходимо да проявим мъдрост. Да чуем какво мисли другият. Да изберем онзи път, който ще ни направи по-силни, по-добри и по-сигурни за утрешния ден. И ще ни изтегли от дъното, където сме затлачени от десетилетия. Вместо това се превърнахме в изкупителна жертва на тържествуващи един над друг през всичките тези години политически субекти, които злорадстваха, когато опонентите им получаваха шамари. Без да мислят, че плесниците са за всички нас - за държавата и за обществото.
Вчера Брюксел оповести поредния евродоклад за България. "На ти си куклите, дай си ми парцалките!", запищяха политиците. Част от управляващите механично прехвърли вината на обичайните заподозрени. Други не изневериха на пиарския ефект и надуха розовите балони. Трети ни заклеха да не търсим под вола теле. Представители на опозицията и извънпарламентарни сили тържествуващо заобясняваха колко са били прави. За нас остана да четем дипломатичните послания на бюрокрацията в Брюксел. И да недоумяваме как румънците, които са също толкова зле като нас, отново имат положителен доклад. А правителството им падна - за разлика от нашето, което при всеки гаф се бетонира във властта.
Ако управляващите потиснат егото си и чуят какво им казва опозицията, ако седнат на една маса с неправителствения сектор вместо да воюват с него, ако пировото ликуване бъде заменено с трезва оценка, ако пиарът и фалшът отстъпят пред разума, ще бъде по-различно. А може някъде там, където най-сетне се срещнат, да прозрат обществения и държавен интерес. Кога ще пораснем?