История за десети клас...

И за миг не съм се съмнявал, че Тодор Живков няма как да не влезе в учебниците по история. И ето. Учениците от Х клас сега ще изучават диктатурата на пролетариата и авторитарната и еднолична власт на Тодор Живков... Е, добри думи, явно няма да могат да се прочетат за родения в село Правец първи ръководител на БКП и държавата, управлявал страната ни повече от 30 години... Ще бъдат пропуснати и построеното при социализма, когато бяхме на 28 място в света по развитие и доброто ни селско стопанство, индустриализацията и особено културната, образователната и социалната политика, успехите в спорта и художествената самодейност. Учебниците няма да разкажат как живееше българинът, как строеше домовете за своите деца, как почиваше по два пъти годишно на море и в планината, без втори кабинков лифт, но при по-чист въздух, дори с "Кремиковци"... Няма да стане дума и за щастливото детство, детската асамблея "Знаме на мира", световните младежки фестивали, пионерските лагери... А ще се учи единствено за лагерите в Белене и Скравена, за изселването, за възродителния процес, за съветизацията, ще изучават, както я определи някаква депутатка от ГЕРБ Галя Захариева, "кървавата история на комунизма", ще наблегнат единствено на извращенията, които безспорно е имало, но не са били само те.
Изниква веднага и друг въпрос. Живковият телохранител от фирма "Ипон", който за трети път управлява страната ни, върви твърдо по същия едноличен и авторитарен път... И не се съмнявам, че и той след години ще влезе в други учебници. Защото, както вървят днес нещата, народът ни скоро ще се превърне в стадо, а атрофирайки в българския парламент "чистата и свята република" ще стане наистина "нотариат с гумен печат" и нищо чудно да няма необходимост повече и от история...
Като слуша човек днес как бивши комунисти с ярка антикомунистическа злоба редят словата си за жертвите на комунизма в парламента, няма как да не ги причисли към "историческите плазмодии" на новото време и скоро може да станем наистина една територия от взаимноизключващи се общности, на които въобще не е нужна ни памет, ни история, ни литература... Сега поне зад подобни примери стабилно стоят лица като Спас Гърневски, Цецка Цачева, Данаил Кирилов, Красимир Велчев, Лиляна Павлова, Менда Стоянова, Георги Марков. Към тях спокойно ще прибавим беквокалите на Бойко Борисов, Тома Биков, Антон Тодоров, Десислава Атанасова, Цвета Караянчева... Както естествено и днешните коалиционни партньори Волен Сидеров, Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, та дори и Веселин Марешки.
Все пак надявам се, че толерантността, мъдростта ще надделеят, колкото и това да е невъзможно, и исторически плазмодии няма да са нито автори, нито поръчители на новите учебници по история за Х клас...