Игра с огъня

Ако на сцената виси заредено оръжие, то в края на пиесата то задължително ще гръмне. Този чеховски постулат ми дойде на ум, когато се появи информацията, че руският радар в Армавир е засякъл изстрелването на две ракети в Средиземно море, там, където днес е пълно с бойни кораби на САЩ, Великобритания и Франция. Руското съобщение предизвика пълен хаос в медийното пространство. Първо, никой освен Москва не знаеше нищо за тези ракети. Щаб квартирата на НАТО побърза да успокои журналистите, че ще проучи информацията, Вашингтон се закле, че няма нищо общо с всичко това, Израел също обяви, че не е изстрелвал нищо. После обаче Лондон призна, че също има информация за две изстреляни ракети. И всичко започна отначало - НАТО пак започна да проучва, Вашингтон да твърди, че нищичко не знае, и само Израел с половин уста обяви, че всъщност това не били изстреляни балистични ракети, а тестване на израелски мишени за системата на ПРО. Това било простичко съвместно американско-израелско учение, а руснаците били вдигнали шум до Бога, оплака се Тел Авив. Вашингтон на свой ред продължи нищичко да не знае, явно дори за съвместните учения. Единственото, което със сигурност се разбра от цялата тази бъркотия, е, че руският радар работи безотказно.
Може пък израелците да са прави - нещата не са толкова страшни, колкото изглеждат. Днес обаче в акваторията на Средиземно море се намират най-малко пет американски кораба, всеки един от които е въоръжен с по 92 крилати ракети "Томахоук". И американските власти не крият, че те могат да бъдат използвани за нанасяне на удар срещу Сирия. Който при това щял да бъде по-мащабен, отколкото се твърдеше първоначално. Целият свят е настръхнал в очакване на този удар и в такъв момент игричките с "мишените" са повече от опасни. Да не стане играчка-плачка...