Голямата игра на Никарагуа

Началото на изграждането на канала между Тихия и Атлантическия океан на територията на Никарагуа се отлага вероятно за една година и няма да започне преди 2015 година. Това обяви наскоро ръководителят на администрацията на бъдещия воден път Мануел Коронел Каутс, цитиран от медиите в Манагуа. Причина за забавянето е, че едва през третото тримесечие на тази година ще бъде одобрен окончателно маршрутът, по който ще мине новата водна артерия. Миналата неделя президентът на Никарагуа Даниел Ортега уточни, че се очаква строителните работи на канала да започнат в края на 2014-а.
Никарагуанският канал трябва да съедини водите на Тихия и Атлантическия океан и така сериозно ще облекчи морския трафик. Новият воден път се очаква да бъде построен през водите на езерото Никарагуа. Според плановете, дълбочината на канала ще е 22 метра, широчината - 20 метра, а дължината ще достигне 286 километра. По този начин Никарагуанският канал ще е по-дълбок, по-широк и по-дълъг от своя аналог в Панама.
Проектът на Никарагуанския канал поразява с мащабите си. При изграждането му се предвижда да бъдат извадени 2,7 млрд. куб. м почва, които ще отидат за изграждането на язовири и диги. Никарагуанският канал ще може да пропуска кораби с товароподемност до 270 хиляди тона. За сравнение - през Панамския минават кораби с товароподемност не повече от 70 хил. тона, а след края на модернизирането му през 2015 г. - не повече от 130 хил. тона.
Проектът на никарагуанците освен самия канал включва изграждане на железопътна линия, две летища и петролопровод. А строителството на канала ще осигури работа на приблизително един милион никарагуанци и жители на гранични страни.
 
Историята на проекта за Никарагуански канал

Проект за изграждане на Никарагуански канал е съществувал още през ХVт век. Испанският крал Карл V дори нарежда изследване на територията на Никарагуа именно с такава цел. През 1795 г. се предлага строителство на канал през езерото Никарагуа и реката Сан Хуан. През ХтХ век с проекта се заемат съвсем сериозно. През 1830 г. се прави първи опит за топографско изследване. А през 1849-а никарагуанското правителство и американският предприемач Корнелиус Вандербилт дори подписват договор за изграждането на новата връзка, но проектът така и не е осъществен. През 1902 г. Конгресът на САЩ пък гласува изграждане на канала през територията на Никарагуа. В последния момент обаче лобистите на панамския вариант налагат отмяна на това решение.
След построяването на Панамския канал през 1914-а подобните проекти на територията на другите централноамерикански страни губят актуалността си. В началото на ХХт век обаче, когато става очевидно, че пропускателната способност на съществуващия канал вече не задоволява съвременните изисквания на световната търговия, старите мечти изплуват наново.
Идеята е подета отново през 1980-те години, когато активно се обсъжда от никарагуанското правителство на сандинистите с ръководството на СССР. През 2006 г., когато на президентския пост се връща лидерът на Сандинисткия фронт за национално освобождение Даниел Ортега, той обявява идеята за изграждане на канала за приоритет на своята международна дейност. Ортега винаги е мечтаел да построи канала и да го нарече в чест на националния герой Аугусто Сесар Сандино.

Защо е необходим втори воден път

Необходимостта от "втори Панамски канал" е очевидна от доста време. Има няколко сериозни причини за това. Панамският канал, който действа от 1920 г., в момента вече не се справя с трафика. Пропускателната му способност стремително изостава от огромното количество кораби, искащи да се възползват от краткия маршрут между океаните. Т.е. икономическата причина е очевидна.
Самото строителство на канала пък изобщо не е толкова скъпоструващо начинание благодарение на ландшафта: на територията, където се планира изграждането, няма високи хълмове или планини и има възможност строителите да се възползват от езерото Никарагуа.
Немаловажно е и това, че осъществяването на такъв грандиозен проект ще позволи най-накрая измъчената напоследък от безбройни конфликти и кризи световна общност да се заеме с един истински съзидателен проект, който ще окаже благотворно въздействие върху развитието на световната икономика.

Китайските планове

Днес планът за изграждане на междуокеанския воден път няма равен по грандиозност в целия свят. Става въпрос за строителство на "мегапроекта на ХХт век", чиято стойност се оценява на над 40 милиарда долара. Тази на практика смешна сума за такъв грандиозен проект обаче за самата Никарагуа е космическа сума, тя надвишава петкратно годишния БВП на страната.
Ето защо Манагуа потърси международна помощ. Никарагуа преговаря с Русия, Бразилия, Венецуела, Китай и Япония за участие в строителството на канала. Президентът Даниел Ортега предложи създаването на международен консорциум, в който Никарагуа ще има 51% от акциите, а чуждестранните инвеститори, които ще построят канала за своя сметка - 49 на сто. Предполага се, че част от акциите, приблизително 2,2 милиона, ще бъдат пуснати на Нюйоркската борса. Всяка акция ще струва хиляда долара.
Най-сериозен интерес към мащабния проект проявиха китайците. И през 2013 г. никарагуанското правителство дава концесията по изграждането на канала на хонконгска компания, която ще бъде финансово обезпечена в начинанието от инвестиционния фонд, базиран в Хонконг "HK Nicaragua Canal Development Investment Co., Limited". Концесията е за 50 плюс още 50 години експлоатация, т.е. за век от построяването му - с търговския риск и за сметка на хонконгската компания.
Според споразумението Никарагуа ще получава 10 милиона долара годишно в продължение на 10 години и постепенно ще й бъде прехвърляна собствеността върху канала, като след един век ще притежава 100 процента от него. Плащанията и прехвърлянето на собствеността обаче ще започнат, когато съоръжението бъде пуснато в експлоатация.
От известно време Пекин доста активно се настанява на латиноамериканския пазар. Това не е първият проект, в който участва Китай. През 2011 г. стана известно, че Китай ще помогне на Колумбия да построи железопътна линия с дължина 220 километра. Магистралата трябва да съедини пристанищата на Тихия океан и на Карибско море и да стане още една алтернатива на Панамския канал.
Преди няколко години пък основните пристанища на Панамския канал Сан Кристобал и Балбоа бяха предадени за 25 г. да се управляват от хонконгската компания "Hutchinson Whampoa", която е собственост на един от най-богатите китайци Ли Кашин.
На практика Пекин вече притежава контрола над морския път от Атлантика в Тихия океан. Сега азиатският дракон е готов да инвестира в никарагуанските джунгли милиарди долари, за да вземе под контрола си напълно стокооборота от Югоизточна Азия в страните от Латинска Америка, САЩ и Европа. Вашингтон, без съмнение, ще загуби част от влиянието си в региона, който изглежда и без това все повече му се изплъзва.
А мечтата на Никарагуа да построи канала и да стане най-голямата транзитна страна ще се сбъдне. Очаква се, че каналът ще носи до 1,2 млрд. долара годишно в държавната хазна. Така Никарагуа, една от най-бедните страни в Латинска Америка, ще получи един истински "локомотив" за икономиката си. Вестник "Ла пренса" още отсега прогнозира ръст на брутния вътрешен продукт с 15 процента.

Ползата ще е за целия свят

Ако проектът се осъществи, ще се променят коренно световните маршрути за транспорт на енергийни ресурси към Югоизточна Азия. Поддръжниците на проекта смятат, че новият канал ще поеме до 4,5% от международния товарен корабен трафик. Освен това южноамериканският петрол на страните с излаз на Атлантическия океан като Венецуела, Бразилия и Уругвай ще съкрати значително пътя си до Азиатско-Тихоокеанския регион и съответно ще се намалят разходите за транспорт и цените. Маршрутът ще улесни и САЩ, които след шистовата революция ще могат да осигурят износ на втечнен природен газ от източното си крайбрежие до азиатските страни.
Експерти обаче коментират, че като осъществи проекта за Никарагуанския канал, Китай ще засили рязко своето геополитическо влияние, тъй като ще може да контролира важния транспортен маршрут.
Критиците на проекта от своя страна упрекват правителството в Манагуа, че действа прибързано. Така например изобщо не са проведени преговори с коренното население по карибското крайбрежие, през чиито райони ще премине трасето.
Новият воден път се очаква да получи името на Аугусто Сесар Сандино, който е мечтаел за свободата и независимостта на родината си, борил се е и е дал живота си за това. Той е мечтаел и за изграждането на канал между двата океана. Затова съвсем логично е на световната карта да се появи "Каналът "Сандино". Това обаче ще го решават самите никарагуанци...


Никарагуанският канал ще е дълъг 286 км (в това число 80 км по езерото Никарагуа), 520 м широк и 22 м дълбок. Предполага се, че строителството му ще продължи 6 години


Бреговете на най-големия в Централна Америка воден резервоар - езерото Никарагуа - на практика са неусвоени. В езерото обитават рядък вид лакоми и опасни сладководни акули - свидетелство за това, че някога езерото е било част от Световния океан


Реката Сан Хуан също е част от трасето на бъдещия канал, но за целта ще се наложи тя да бъде разширена


Никарагуанските власти решиха, че каналът им трябва да е по-ефективен от конкурентния. В него са планирани четири шлюза, които ще вдигат корабите на 60 м височина над морското ниво, в Панама височината на шлюза е само 26 метра