Безконтролният контрол

Ако някой се захване с непосилната задача да преброи колко са днес контролните органи в държавата, вероятно ще се шокира от количеството им. Ние имаме цели институции, контролиращи транспорта, храните, въздуха, водата, посевите през здравето и условията на труд, та чак до изправността на асансьорите и редовността на пътниците в градския транспорт. Имаме си и контрольори по приходите (данъчна администрация), по коректността на счетоводните отчети (Сметна палата), по сигурността на информацията, за качеството на съобщенията, за конкуренцията, че даже такива, които уж следят пазара за енергия и вода. И това съвсем не са всички контролиращи. Някои от тях си имат и "шапки" - нещо като контрол на контрола. Суперконтрол.
При толкова загриженост на комисии, инспекторати и администрации обаче остава отворен въпросът защо през последните четири години сме в дъното на всякакви рейтинги. Защо сме толкова бедни и качеството на живот в България е като в страните от африканския континент. Нали имаме контрольори? Те какво следят, какво контролират и как го правят? Защитават ли обществения интерес или работят за нечии друг? А може би просто отбиват номера, чакайки края на работния ден и времето за пенсия?
Как така компании, сочени в топ 300 на най-печелившите в България за 2011 г., с декларирани милиони печалби като например Нестле - печалба преди лихви, данъци и обезценки близо 21 млн.лв., като дойде ред за плащане на данъци, същата магически се трансформира в загуба до 6.7 млн.лв. Друг такъв "фокусник" е ОББ, която обявява 169 млн.лв. печалба преди обезценки, която преди данъци след фокус-мокус става загуба в размер на 41 млн.лв.
Къде са инспектиращите, проверяващите и отчетите им, мотивираните им становища?
Май е време за граждански контрол върху контрола!