Аман от бюрократи

Вчера комисарят по човешки права към Съвета на Европа доста рязко ни скастри. Латвиецът Нил Муйжниекс гневно ни припомни, че сме длъжни да спазваме международното законодателство. Оказа се, че недоволството на комисаря е предизвикано от проблемите на България с бежанската вълна. Латвиецът с трудно произносимото име не одобрявал идеята за затварянето на границата ни, нито плановете за строеж на "стена" по границата с Турция, да не говорим за затварянето на бежанците във временни центрове. Не че българските власти са тръгнали да правят всичко това, но явно г-н комисарят бърза да ни предупреди да не се поблазним да сгрешим. Защото човешките права са над всичко. Че е така, така е - всеки човек има право на живот, при това на достоен живот. Нил Муйжниекс е наясно с това, все пак той има 20-годишен стаж в тази сфера. Всъщност бизнесът с "човешките права" май се оказва много сладка работа. Направо идеална за хора, които обичат да говорят и да дават съвети. Истината обаче е, че идеален живот и идеално спазване на правата на хората няма никъде. Елементарен пример - 20 г. от Европа ни набиваха канчето за интеграцията на ромите, когато обаче нашенските роми отидоха да търсят по-добър живот, така както те си го разбират, на Запад, оттам пропищяха и хукнаха да ги депортират със скоростта на светлината. И се оправдаха пак с човешките права, тези на коренното население. А сега, когато българите питат къде да бягаме ние от бежанците, защитниците на човешките права ни обвиняват в ксенофобия. Истината е, че не можем да откажем помощ на хора, които са в беда. Има обаче и още една истина - кой ще окаже помощ на бедстващите българи? Защото страната ни не е готова да приеме такъв брой бежанци. Но и целият ЕС не е готов за това, неслучайно повечето членки говорят за приемането на 100-200 души. Така че, г-да бюрократи, забравете хартийките, вижте реалния живот и помогнете, ако можете...