Няколко думи
120 години назад
/ брой: 6
Не знам сред колко цветя и рози живеем според управляващите, но знам, че се срутихме до абсурдната ситуация от началото на ХХ век в люлката на европейската цивилизация стотици деца да не ходят на училище, понеже между селищата няма транспорт! От началото на годината са изпозакрити автобусни линии в Пазарджишко, около старопрестолнината Велико Търново и другаде; учениците от обезлюделите и без това села няма как да стигнат до средищните училища. Понеже ту за общините не били изгодни договорите с превозвачите, ту самите превозвачи се дърпали, щото държавата и общините не им плащат. Парата и изгодата затварят пътя към грамотността в държавата, чиито ученици са вече най-изостаналите в знанието от целия ЕС! И най-бедните. Но на кого му пука за децата, фискът над всичко!
Преди 10 години Световната банка ни натисна да затваряме по 600 малки училища на година, напразен харч били, "златни" излизали. Вярно, златни излязоха - след тях от селата си тръгнаха младите с децата. Сега и малкото останали ги гонят - що да се зазидат на село дори без рейс до града, като новите времена ни отвориха за света след лошия социализъм. МОН щяло да им прати два автобуса. За над 500 деца? Да прати каруци, поне в Гинес ще влезем.