Демодиран поглед към модата

От човек на моята напреднала възраст не може да се очаква друго, освен консерватизъм. Иначе бих бил смешен. (Спомнете си колко смешни са ви били гримираните и натруфени по последна мода бабички!) Но освен с възрастта си човек трябва да се съобразява с още доста изисквания. А това вкус, това стил, това хармония са вехтории и отживелици според мнозина от жителите на бъдещето.
И заслугата или вината, че е така, не е само на току-що настъпилата пролет, която неизбежно идва всяка година. Тя само ни подсеща, че в живота ни, освен естественото развитие, има и трайни дадености и ценности, които не подлежат на голяма промяна. Небето е все така синьо, корените на дърветата си остават в земята, листата са зелени, както и тревата, децата се раждат почти по същия начин и т.н., и т.н.
Известно е, че през годините водещи в модата са италианците и французите. Но на същите французи принадлежат и твърденията, че "модерно е онова, което най ти отива, което те прави по-хубав". А някои продължават с добавката, че модата трябва да се съобразява и с удобството за носене или с "откритието", че модата може и да окарикатури слепия си последовател (или последователка). Тук първо написах "по-често последователка", но после го замених с "или последователка", защото напоследък суетността на мъжете не е за подценяване.
Вчера гледах по телевизията някакво жури от четирима души, трима от които с нормален външен вид (независимо дали са жени или мъже), един обаче със слънчеви очила и черна широкопола шапка (каубойка) вътре в студиото, където нито духа вятър, нито пече слънце. Преди години такава лична мода си въведе естрадният певец Бисер Киров (не че я беше измислил и той), но поне пееше добре и имаше някаква известност, знаеха го не само майка му и леля му... И друг път съм писал (преписвал съм от разни книжки), че шапка се носи (от мъжете) само на улицата и в търговски магазин и най-малко в църква. А сеещите култура институции, за каквато претендира и телевизията, са съвременни църкви - занимават се (освен с информация) и с духовното издигане на хората.
В момента прекъснах писането си, за да закуся и по някаква телевизия ми се мерна цитиран кадър от танцувалното състезание "Денсинг старс" (колко просташки би прозвучало според организаторите му, ако се казваше "Танцуващи звезди". Съвсем друг въпрос е какви звезди са някои от участниците...) Та един от кавалерите във видяната от мен танцова двойка не беше пропуснал възможността и да потанцува с шапка. Май вече за нормална се смята тази практика - негови събратя се явяват и биват показвани при разни студийни интервюта или други телевизионни разговори, украсени с предпазващия от вятъра, дъжда и слънцето атрибут шапката.
С риск да ме намразят производителите и търговците на шапки, и не само те, ще споделя, че ме подразниха и снимките (които видях в някакъв вестник) на истинската звезда композитора и пианиста Милчо Левиев, и на барабар Петко със звездите Йордан Караджов (от певческата група "Сигнал"), нахлупили на главите си по една шапка. Може и да не съм прав, но какво искаме от публиката, когато и онези на сцената не уважават изкуството си и неговото въздействие. И не знам защо си представих как някакъв фелдфебел използва случая да изрази "превъзходството" си над артистите, като извиква "Шапки долу!" Дали пък аз не приличам на този фелдфебел?
В друг вестник прочетох, че водещи на споменатото вече телевизионно предаване "Денсинг старс" са не самодейци (както често се случва на малкия екран), а добри артисти. И се дават като пример актрисите Алекс Сърчаджиева, Елен Колева и Никол Станкулова. Последната е "в бекстейджа на танцовото шоу". Колко хубава, звънка и главно чисто българска, ясна и за най-простия телевизионен зрител, е думата "бекстейджър"! Тя ми напомня, че напоследък модерните ни хора вече не общуват помежду си, а само комуникират.
Връщам се към изписаните по-горе имена на наши актриси. Незабравимата Пепа Николова (вечна й памет!) поне си е кръстила талантливата дъщеричка Александра, а на родителите на Колева и Станкулова се чувствам задължен да поясня, че "елен" и според кръстословиците е горско животно, а българският превод на Никол е Николина. И че имената на актрисата Николина Лекова и на режисьорката Николина Томанова не попречиха ни най-малко на театралните им успехи...  
Хубаво е да си модерен, но не против естетиката и удобството. И не против българския език.