Датата

1512 - умира Америго Веспучи, италиански мореплавател (р. 1454 г.). Участва в няколко експедиции до бреговете на Новия свят. Един картограф приписва на него откриването на "четвъртата част на света" (открита от Христофор Колумб) и назовава материка на името му - Америка. Умира в Севиля - тихо и незабележимо. Там по-късно пренасят и праха на Христофор Колумб, с когото животът го среща по-рано.

1848 - в Париж започва Френската революция. Избухва въстание като продължение на антиправителствения митинг, което продължава до 24 февруари с.г. Юлската монархия е свалена и е обявена Втора република. Създадено е временно правителство начело с Алфонс дьо Ламартин, което въвежда всеобщо избирателно право, свобода на словото и на печата. Демократичните промени са задушени от реакцията на аристокрацията. Следва Юнското въстание с хиляди убити. На 4 ноември е приета конституцията на републиката.

1899 - в Казанлък се ражда Дечко Узунов, художник (умира 1986 г.). Един от най-големите майстори на съвременната българска живопис, илюстратор, театрален художник, стенописец, педагог. Професор в НХА; вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства; академик на БАН. Удостоен с десетки награди и отличия. През 1999 г. ЮНЕСКО го обявява за световноизвестна личност по случай 100-годишнината от рождението му.

1910 - в Павликени се ражда факира Мити, български илюзионист (умира 1989 г.). Истинското му име е Димитър Димитров. Баща на естрадния певец Емил Димитров. Почетен член на Клуба на илюзионистите в България. Единственият българин вентролог (владее изкуство да говори със стомаха). Създава вентроложкия номер "Иванчо и Ганчо". Има над 12 000 спектакъла.

1921 - ражда се Джулиета Мазина, италианска актриса (умира 1993 г.). Най-известна е с главните роли в няколко филма, режисирани от съпруга й Федерико Фелини. За ролята си в "Нощите на Кабирия" получава наградата на Филмовия фестивал в Кан за най-добра актриса през 1957 г. Сред известните й филми са "Измамата", "Джулиета на духовете", "Джинджър и Фред" и др. Умира в Рим пет месеца след смъртта на мъжа си.

1928 - начало на българския балет. Със спектакъла "Копелия" от Леон Делиб, хореография на Анастас Петров, започва летоброенето на Националната балетна трупа. Нина Кираджиева, Лили Берон, Люба Колчакова, Валя Вербева, Пенка Енчева, Живко Бисеров, Асен Гаврилов, Крум Янков изграждат свои възпитаници, които достойно ги заместват на сцената. Още със своето създаване балетната трупа е приобщена към Националната опера. Танцьорите от Националния балет са възпитаници на Националното училище по танцово изкуство в София и на руските академични балетни училища в Москва и Санкт Петербург.

1942 - умира Стефан Цвайг, австрийски писател (р. 1881 г.). Майстор на психологическата новела. Печели световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби. Сред известните му произведения са новелите "Амок" и "Страх", биографичните романи "Мария Антоанета" и "Магелан" и др. Емигрира в Бразилия по време на Втората световна война. От отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на "кафявата чума" се самоубива заедно с жена си.

Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления. На този ден през 1990 г. правителството на Великобритания публикува "Харта на жертвите на престъпления".

1857 - ражда се Робърт Бадън-Пауел, британски лорд, основател на скаутското движение (умира 1941 г.). През лятото на 1907 г. събира 20-ина момчета от всички слоеве на обществото и отива с тях на лагер. Лагерниците имали всичко, за което само можели да мечтаят - плуване, проследяване, походи, игри, приказки около лагерния огън. Лагерът завършва успешно и е доказателство за теорията на Бадън-Пауел, че най-ефективният начин да се възпитават добри граждани е чрез практика и игри. До края на живота си служи на скаутската идея, а през 1919-а е избран за главен скаут на света. Всички организации на скаутите честват днес Световния ден на идеята за побратимяване.

1857 - ражда се Хенрих Херц, немски физик (умира 1894 г.). Основоположник на електродинамиката. Откривател на фотоелектричния ефект. В негова чест единицата за измерване на честотата на електрическите хармонични трептения е наречена херц. Едва 31-годишен, показва много от свойствата на електромагнитните вълни като отражение, поляризация, периодичност, резонанс и пр.

1895 - ражда се Цвятко Радойнов, политически и военен деец (умира 1942 г.). Участник и ръководител на съпротивителното движение по време на Втората световна война. Участва в Гражданската война в Испания през 1936-1939 г. като доброволец. Член на ЦК на БРП(к) и ръководител на Централната военна комисия. Арестуван през 1942 г. Осъден на смърт и разстрелян в Гарнизонното стрелбище на София.