Бедна ми е фантазията

Една статистика и две събития (може би не събития, а случки), отразени от пресата, ме впечатлиха през последните дни. Не само моята, а и фантазии като тези на писателите-класици в жанра на фантастиката, както и измишльотини на хумористите, които обичат абсурда и парадокса, бледнеят пред онова, което вече е наше всекидневие. За съжаление нямам предвид само главоломния напредък на науката и техниката, вече сбъднали много мечти на човечеството, а изобретателността и манталитета на хора от днешното ни общество, които успяват да ни смаят с цялостното си гражданско поведение и в частност с апашката си изобретателност.
Споменатата по-горе статистика носи заглавие "Европейците затъпяват", а информациите за двете избрани от мен случки (не са необходими особени усилия, за да се намерят такива днес у нас) синтезират съдържанието си: "Масов бой на абитуриентски бал" и "Откраднаха над километър релси край София".
Първото от трите заглавия навярно утешава хората, виновни или просто отговорни за масовото спадане на интелекта и у нас. Те сигурно си викат "Значи не само ние, българите, а всички европейци затъпяват". Защо сме се завайкали тогава - каквото за всички турци, това и за наш Хасан. А на мен, предполагам не само на мен, ми се плаче за някогашната "държава на духа", както я нарече един доказано умен чужденец. Още повече това за затъпяването на европейците не го е изрекъл Бойко Борисов, а учени от Белгия, Холандия и Ирландия в сериозно изследване, което доказва катастрофалното спадане на интелектуалния коефициент у жителите на Стария континент. (Едва ли е така в Япония и в Китай.)
Но у нас е така. Така е било поне на абитуриентския бал в Националната търговско-банкова гимназия, където вместо да танцуват, да се радват на празника, на отворените пред тях двери на живота (колко са отворени е отделен въпрос), зрелището е по-друго: "...конфликтната обстановка бързо се превръща в разгорещена борба с раздаване на шамари, ритници и крошета... участие взимат както момчета, така и момичета, които се скубят и псуват..." Директорката на гимназията е принудена да помоли по микрофона - който не е готов да се весели, да напусне.
Интересни и точни са и думите, изречени в коментара към този абитуриентски бал. Един казва "Скоро такова нещо и в Народното събрание се очаква". Друг се възмущава: "Срам и позор. Стартът на живота ти за започне така". Трети, който смята, че преди бала героите на сбиването са ударили по три ракии без мезе, безгрижно заключава: "Млади са, ще се научат на пиене"... Моето внимание привлякоха обаче два други кратки коментара. Те всъщност не само коментират, а и търсят причините за случилото се.
Единият пита: "с такива учители какви ученици искате?" И без да засягам цялата благородна професия на педагозите, смятам, че някои днешни нейни представители (може би имайки своите оправдания в трудния ни живот и ниските си възнаграждения) не са олицетворение на класическата представа за човек, който прави от децата хора. Вторият коментар, който ме впечатли, е следният: "Много жалко... за родителите на децата". И тук трябва да се вземе предвид трудният ни живот и обяснимото желание на всяка майка и всеки баща да види чедото си изучено. Това едва ли оправдава обаче непосилните разходи и често борчове на родителите с по-скромни възможности (тези родители съвсем не са малко), само и само детето им да не е по-долу от другите.
Не единствено при баловете на зрелостниците вече е отразено рязкото класово разслоение и на нашето общество. За съжаление това разслоение се вижда и във всекидневието на държавните училища, където разделя учащите се не само по финансовите възможности на родителите, но и по самочувствие и манталитет на богаташки и бедняшки деца...
За откраднатите през почивните дни около 24 май над километър влакови релси край София на стойност около петдесет хиляди лева (близо петдесет тона желязо) почти не ми остана място да пиша, но тази информация още веднъж доказва, че там, където няма (по-точно не е имало) държава, няма и полиция. Огромният брой щатни полицаи и огромният (в сравнение с този за културата) бюджет на меверето явно са били (дано това да е само в минало време) напразни, щом като службите не могат да опазят релсите на действащи линии почти в рамките на столицата ни. Сега влаковото движение е пренасочено по обходен маршрут, а разходите за ремонт и други харчове са далеч над петдесетте хиляди, които ще вземат крадците, за да ни продадат откраднатото от нас.
Всички абсурдни комедии са жалки пред действителността.