Безумие

Голям срам за България. Вандализъм. Хулиганство. Позор. Недопустимо. Посегателство. Шок. Огорчение. Това са част от думите, с които социалните мрежи изригнаха след проявата на наши сънародници в Хирошима, оставили в близост до Мемориалния парк на мира доказателство за ганьовски манталитет. След извиненията последваха обяснения, че действието не било чак такова, каквото го описали медии, сътворили хибридни новини...
Стига! Простащината е факт. Манталитетът - също. Може авторите на деянието да са признали вината си, думата тук е за друго.
За прословутия ни манталитет. Онзи, с който сме надраскали и драскаме паметници, надгробни плочи, сгради и църкви. Онзи, с който сме нашарили влакове, автобуси на градския транспорт и детски градини. Същият, с който рушим и чупим, изтръгваме и изтърбушваме. Този манталитет, с който сме превърнали оцелелите обществени тоалетни в клоаки на простотията и отврата.
Ще кажете: че как иначе, като никой не санкционира тук, в България, извършителите на подобни безобразия. Че властта не само безучастно гледа, но изпада в душевен оргазъм и екстаз от подобни деяния. Че същата тази власт е ярка демонстрация на бутафорията, простотията и падението на моралните ценности. И ще сте прави.
Възмущаваме се на деянието в Хирошима. Възхищаваме се на принципите на японците. А тук? Тук мълчим. И се свиваме. Само наблюдаваме как някой драска, а друг руши. Безхаберстваме, дори когато онези горе, ден подир ден, сриват едно по едно постигнатото. Как очакваме да гледат на нас по света? На какво разчитаме? На спомените (те вече се заличават), на природата (която рушим), на историята (която сами потъпкваме)?
Приличаме на шизофренично общество. Което е потресено от оскверняването на ограда в Япония, но аплодира оскверняването на паметници в родината си. Безумие, което ни убива малко по малко.