Моите приятели Дора и Виктор

С чувство на неудобство пиша за тези двама кинаджии, мои приятели, с които все по-малко се виждаме поради напрежението на живота ни напоследък. Второ неудобство изпитвам от положението на пострадалите, които голямата вода, изсипваща се напоследък от небето, заля разни краища на родината ни.
Те и двамата - Дора Смедовска и Виктор Чичов, са родени преди осемдесет години и в различни месеци, с които аз не се съобразих за тази си бележка, навършват юбилейна възраст. Пенсионирали се и оставили следи в киното, те и двамата имат друго, не кинематографично образование. Тя е завършила право (ако не се лъжа, в един курс с небезизвестния бивш министър на културата Георги Йорданов), а той - машинно инженерство. Винаги когато става дума за хора, "избягали" от образованието си, наум ми идва и доктор Валери Петров. Той не само е може би най-добрият ни поет, но е пробвал успешно перото си в най-различни други литературни жанрове.
Естествено, започвам с дамата. Дора Смедовска беше във времето на нашето юношество една от най-добрите български баскетболистки. Състезателка в юношеския отбор на ЦСКА, после - в дамския на "Славия" (воден от Ваня Войнова, той беше първенец) и в националния. Една от основните състезателки на този отбор, малко преди да замине с него за Париж (момичетата се върнаха оттам с трето или четвърто място на планетата), Дора си навехна тежко крака и остана в София. И не получи както колежките си, които заминаха за Париж, родната награда - апартамент. Затова цял живот е втори режисьор в киното, за да си го изработи сама.
Но не за това пиша тези редове. Пиша ги, защото Дора Смедовска е авторка на сценария на чудесния анимационен филм "Умно село", на който (ще пренебрегна скромността, за да кажа) съм му редактор. Той е дело на режисьора Доньо Донев и е носител, съвсем заслужено, на редица международни награди. С риск да ми се намръщят онези, които помнят това чудесно филмче, ще го разкажа съвсем накратко: Едно село е нападнато от змии. Селските умници докарват таралежи и те унищожават змиите. Но и таралежите стават напаст, и тогава докарват лисици, които ги унищожават. От лисиците пък селото е отървано от привиканите ловци, но и те са напаст, и тях ги пропъждат с отново завъдените змии... Онези, които не са гледали филмчето, нека си представят хитрите и весели картинки на Доньо, а телевизията, вместо да ни трови с всякакви филми, дето не са за гледане, да вземе и да ни показва чудесните наши анимационни миниатюри като "Умно село". Има ги в киноархива. И не са малко...
Инженер Виктор Чичов е заснел като оператор повече от двайсет и пет игрални филма. Работил е с най-добрите ни филмови режисьори. Между тях са Георги Стоянов (също с инженерно образование), който е режисирал с оператор Виктор Чичов "Птици и хрътки" и "Случаят Пенлеве". Иван Андонов е работил с него във филмите "Бяла магия", "Най-важното лице" и "Покрив". Рангел Вълчанов е използвал операторското майсторство на Виктор във филма си "Следователят и гората"...
Този списък може още да се продължи, но ще скоча на един филм, който аз и още голям брой други зрители сме гледали с голямо удоволствие по много пъти. Това е курортната история на малка група самодейни музиканти, които са решили да превземат лятното ни Черноморие. Става дума за станалия шлагер филм на режисьора Людмил Кирков "Оркестър без име". Една от най-забавните истории, написани от Станислав Стратиев, негов е сценарият, превърната в кино от моя приятел Кирето (така наричаха своя режисьор артистите) и с блестящото изпълнение на актьорите-участници във Филма. А те са, в главните роли, Велко Кънев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев. Към тях, освен дамите Катето Евро и Мария Каварджикова, непременно трябва да добавим Мито Манчев, в чиято роля познахме много прототипи от нашето балканско всекидневие. Може би е редно да изкажа моето мнение, че в работа като тази с режисьори като Людмил Кирков и в роли, каквито им е написал Станислав Стратиев, актьорите бързо израстват и стават любимци на зрителите.
Да не забравяме и чудесните снимки на Виктор Чичов, за когото всъщност съм седнал да пиша днес. Може би не съм прав, но с особено предпочитание гледам някои филми, снимани от по-старите кинооператори като бате Димо Коларов.