Как се захващаше любовта на село

"Любовта се захваща на кладенците, а венчава са на седенките, а после седенките са захващат и сватбите" гласи българска народна мъдрост. По-възрастните читатели навярно си спомнят за седенките по родните им места, когато като деца са припкали след каки и батковци. Седянката бе до средата на ХХ век най-разпространената форма за развлечение на младите. Днес те ходят на забави и дискотеки...
За този стар народен обичай Любен Каравелов (1834-1879) свидетелства в сборника си "Паметници на народния бит на българите" (1861):
"Седянката е тържество за всеки българин - стар и млад. Всеки отива да се учи или да учи другите, да се весели, да пее и да поприказва с другарки и приятелки. Момците и момите слушат разказите на старите и тия разкази им служат като закон - пътеводител в живота. Старите разказват това, което знаят по народно предание, което са им разказвали техните деди и което са пазили свято без изменение в своята памет... На седенките излизат на показ всички вярвания, тук е цялата българска литература, тук е школата, в която се възпитава младото поколение".
А според проф. Георг Краев "Седянката е начин за социално взаимодействие по обреден път, защото чрез нея селищният колектив, т.е. родовете, подготвя ергените и момите за създаване на семейство..."
След "ходенето за вода" и хорото, за които писахме преди време в "Неделник", днес разказваме за обредните ситуации на седянката, при които ергените и момите общуват като партньори в бъдещата сватба. В годишния земеделски цикъл седенките са започвали в края на лятото и са прекратявани в края на зимата.
Седянката се кладе след вечеря от момите, а ергените са им гости; разтуря се, "когато пропеят петлите". Моминската седенкарска хармония е нарушавана от ергените чрез свирни, закачки и маскарадни игри. Обредни действия на момите: заклаждане на седянката; канене на ергени; запяване за "отпочване"; предене, плетене, везане, тъкане и др. дейности, съпроводени с пеене; даване на китка на ерген (на либето); припяване (на мома и ерген); запяване и разтуряне на седянката.
Сега обредни действия за ергените: пристигане на седянката; "борба" помежду им при избор за място до мома; свирене и закачки; грабене на китка; грабене на мома.
Имало е и общи обредни действия: хранене, "смесено" седенкарско хоро, разказване на приказки, поговорки, гатанки...
На седянката момите и ергените ходят пременени: момите с любовна китка закичени, с хурка и вретено или с куки за плетене; ергените на тайфа из пътя до седянката пеят, водят си и свирач.
В по-малките селища седянката е една, а в по-големите седянки се кладат по махали. Макар седянката да протича под формата на веселие и забава, в основата й стои работата: развлачване и предене на вълна, тъкане на платна и черги... Фолклористите я определят и като взаимопомощна форма на труд, като трудов обред.


Плетене на  рогозка

Знаете ли как се плете рогозка? Или не сте виждали рогозка? Защо ли да питам, щом в магазините от много години тя липсва ... 
Предлагам ви разказа на журналиста Гео Донев от Разградско (мир на праха му), който съм записал преди много години:
"В селата на Североизточна България седенките-беленки бяха най-весели. Плетенето на рогозка продължаваше на няколко седенки. Работата започваше със събирането на беленицата по време на кукурузобера. На седянката моми и ергени започваха беленето: уловят кочана, разтворят листата откъм върха, дето е изсъхнала ресата и... харт! - разцепят ги на две. След това пречупят дръжката заедно с обелените листа и вземат друг кочан... И така кочан след кочан, снопче след снопче събрана беленица.
След надпреварата кой повече снопчета ще предаде на стопанката, настъпваше време за песен - весела и закачлива:

Паднала ми е ябълка,
на чий ли скут е паднала?
- На Радкиния паднала.
- Със кого че я раздели?
- Със Цветко ще я раздели...

С паница варена царевица стопанката ще прекъсне разкрякването. В престрелки моми-ревнивки се провикват: "Пенко, духай да не се опариш, че Милка парен ерген не ще!"
На втората седянка, в дома на същата стопанка, след залеза на слънцето започва плетенето на рогозката. В голямата стая е поставен стан: на кросната са опънати дебели нишки от пресукани кълчища. Една след друга идват момите, най-опитната заплетвачка сяда пред стана, мократа беленица се пресуква с две-три движения на ръката и се прекарва между нишките...
Задушевната обстановка, мирисът на мокра беленица, близостта между моми и ергени развързва отново езиците... "На рогозка" става черпене с прясна зелева чорба с лук и стрита люта пиперка в пръстени паници. За ергените - и вино... Следват препирни, закачки, надпяване, надсвирване, надиграване и престорени момински упреци.
Такава бе картината на село, когато се плетяха рогозките. Нека се знае още, че рогозката беше лицето на къщата пред гостите на селския събор. 

Седянка около огнището

Момата домакиня дава почерпка на гостите