Как се понижава рейтинг за добри резултати

Международната рейтингова агенция "Стандарт енд Пуърс" (Standard&Poor's) понижи дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута с една стъпка-  от 'BBB/A-2' на 'BBB-/A-3, със стабилна перспектива. Съобщението за понижения рейтинг на страната ни дойде от Министерството на финансите преди седмица и сякаш не изненада никого. И не защото България затъва, а заради тенденциозните атаки срещу държавата ни, зачестили напоследък. 
Агенцията изтъква като основна причина за ревизията на рейтинга "нестабилната политическа ситуация". Да де, обаче според нейните стандарти BBB се определя като "Длъжник, който разполага с достатъчен капацитет, за да изпълни финансовите си ангажименти. Въпреки това, неблагоприятните икономически условия или променящите се обстоятелства е по-вероятно да доведат до намаляване на способността на длъжника да изпълни финансовите си ангажименти", като този риск се засилва, когато се добавят А-1, А-2 и т.н. Тоест това е оценка за финансови перспективи и политики, а

не такива са посочени в мотивите

на агенцията. Рейтинговата агенция базира своето решение основно на вижданията си за продължаваща нестабилност на политическата среда, което е само една част от методологията за оценка.
Според S&P сегашната политическа среда продължава да поставя предизвикателства за осъществяването на необходимите реформи за справяне с дългосрочни институционални и икономически проблеми и възпрепятства растежа. Реално това са популистки обяснения поради простата причина, че реформите, които се провеждат, вече са довели до по-висок ръст, подобрена бизнес среда, намаляване на фирмените дългове и известно стабилизиране. В същото време агенцията като основен индикатор за прогнозируем недостатъчен растеж е посочила средният реален икономически растеж за периода 2010-2013 г., който е оценен на под 1%. Да де, но от 2013-а имаме подобрение и на растежа, и на всички основни показатели.
Защо S&P не се базира на оценки от 2013-2014-а? И защо не отчита позитивните промени в текущата икономическа среда и съживяване на икономиката? Реално растежът започна да се ускорява от втората половина на 2013 г., дължащ се на засилващото се вътрешно търсене и по-високото усвояване на европейските фондове. Бизнес климатът се подобрява шести месеца поред, като за месец май нарасна с 5.3 процентни пункта, достигайки средното равнище на показателя за 10-годишен период и отчитайки най-високото си равнище от ноември 2008 г. Ако се отчитат тези показатели, рейтингът на страната ни би трябвало не просто да се запази, а да се повиши поне с един пункт.
Дори тези дни изследване на "Икономист интелиджънс юнит" определи България като най-добрата страна за инвестиции на Балканите. На световната карта страната ни заема 46-о място по показателя бизнес среда. От балканските ни съседи пред нас е само Турция, която заема 44-о място. Румъния е 47-ма, Гърция е на 62-ро място, Сърбия - на 65-о, дори Италия е след нас. Класацията е прогнозна и се отнася за бъдещ период (2014-2018 г.), на база на настоящи макропараметри и бизнес условия.
Все пак S&P посочват и силни страни на рейтинга, които според агенцията

балансират рисковете

от политическа нестабилност и подкрепят оценката за "стабилна перспектива". Като такива са посочени фискалната гъвкавост и ниските нива на дефицит и държавен дълг. Да видим - агенцията хем признава добра фискална политика, хем гласува недоверие за изпълнението й "заради политическа нестабилност". В такава нестабилност и под агресивен натиск обаче кабинетът работи от една година и това не пречи да си върши поетите ангажименти. Тоест дотук фискалната политика не се е повлиявала чувствително от "нестабилната политическа обстановка". Въпросът е защо сега това е проблем? Защото кабинетът не подаде оставка и е нужен натиск?
В "нестабилна политическа обстановка" страната ни се представя добре както на микро-, така и на макрониво, дори държавният дълг на международните пазари се котираше при по-ниска лихва, което е показател за доверие на инвеститорите и кредиторите ни. Намалението на кредитния рейтинг обаче ще окаже негативно влияние. Решението на "Стандард енд Пуърс" да понижи дългосрочния кредитен рейтинг на нашата страна е възможно да доведе до повишение на цената (по-високи лихви) на дълга, който се очаква да бъде емитиран от българските власти под формата на нови еврооблигации за 1,5 млрд. евро до края на годината. 
Експерт от Реформаторския блок веднага се обади да каже, че още миналата година предупредил, че "ако в бюджет 2014 станем свидетели на отварянето на нов бюджетен дефицит, кредитните агенции ще реагират незабавно в посока намаляване на кредитния рейтинг на страната". Да де, но агенцията ясно заяви, че намалява рейтинга заради политическа нестабилност, не финансова. Също толкова видимо се оплете в противоречия, от които единствено става ясно, че ляво управление в държавата ни не е желано от Запада, без оглед на това колко ефективни оздравителни финансови политики прилага. 
За сравнение ще дадем Столична община, която не е с ляво управление. Същата рейтингова агенция тези дни повиши кредитния рейтинг на София - от "BBB-" на "ВВВ със стабилна перспектива". Основните аргументи за повишението са много строгата финансова дисциплина, амбициозната капиталова програма, която се финансира благодарение на повишената събираемост на приходите, и съфинансирането на европейските проекти. Специално е изтъкнат фактът, че успяваме да се разплащаме навреме с нашите партньори, обясни кметът Йорданка Фандъкова. Е, нали точно това е един от силните плюсове в политиката на кабинета - че държавата започна да се разплаща с бизнеса, и то в по-кратки срокове.

Интересно как общината е оценена

позитивно именно заради финансовата политика, а за държавата тя не е отчетена в оценката, въпреки че агенцията признава ефективността й. 
Същевременно пред Столична община имаше три основни проблема - уличните кучета, десетките градини, дупките. И нито един от тях не е решен. Около 8200 деца останаха без място в детските градини и яслите в София. От "Московска" 33 се оправдаха, че броят на децата е нараснал. Само че и броят на детските заведения трябваше да нарасне. Нали именно строежът на детски градини заедно с магистралите беше приоритет на ГЕРБ - дежурният рефрен на експремиера Борисов? А какво стана с парите за тях? ГЕРБ отпуснаха 30 млн. лв. за строеж на детски градини, но така и не бяха усвоени ефективно. До отпускането на тези средства се стигна след дълго назряващата криза в социалния сектор, която изкара майките на серия от протести в цялата страна. Те настояваха за увеличение на парите за майчинство и на размера на детските надбавки, които бяха замразени при управлението на ГЕРБ, въпреки галопиращите цени на ток, парно, бензин. Вместо повече пари за децата обаче те получиха обещания за места в нови детски градини. За целта кабинетът Борисов отпусна целево 30 млн. лева. за изграждането на детски градини с идеята майките по-рано да се връщат на работа. За София бяха предвидени 14 млн. лв.

Те все още не са усвоени

а строежът на детски градини изостава. От БСП поискаха парламентът да разгледа и гласува законопроекта, който социалистите внесоха на 30 май 2013 г., и оттогава прашасва. По този закон всяко от тези семейства без място в детска градина ще получи по 120 лв. месечна компенсация. "Това е демографска и социална мярка и е справедливо. Всеки родител в София плаща 60 лв. месечно за градина и общината доплаща 120 лв. субсидия. Защо наказваме двойно родителите, чиито деца остават вкъщи?", попита Георги Кадиев. Той е категоричен, че мярката ще бъде дисциплинираща: когато Фандъкова започне да дава по 13-14 млн. лева годишно на родители, ще разбере какво най-после трябва да направи. 100 млн. лева от столичния бюджет, ударно строене на 60 градини по 200 места и проблемът е решен. Няма пари? А как има за субсидия за градския транспорт от 110 млн. лв.? Ами за строителство на приют за 2,5 млн. лв., който кучетата изядоха, избягаха и дадоха още 1,5 млн. лв. за ремонт? При толкова средства за кучетата те продължават да си се разхождат навсякъде из града. И не са маркирани, а ако имат маркировка - по-скоро е изключение. Къде отидоха парите? А тези над 100 милиона за градския транспорт какво подобриха в него? 5-6 мотриси бяха боядисани и още толкова купени, втора употреба, и всяка да струва 20 млн.? Извинете!
Реално този кмет не реши нито един от проблемите на жителите на града, който управлява - дупки, кучета, недостиг на места в детски градини. Кого тогава го интересуват приходите? Обаче Столична община е с повишен рейтинг, а държавата, която проведе социални политики, разплати се с бизнеса и наля средства в сектори и компании в криза, е лош стопанин. И това, че Standard & Poor's e базирана в САЩ корпорация за финансови услуги, май обяснява картинката. Ако държавата се откаже от проекта "Южен поток" и разреши на американски корпорации на дупчат земята ни за шистов газ, рейтингът ни дали ше се вдигне? Въпросът е риторичен.