Началото на края

Повярваха си, че са недосегаеми. Че режимът им вече е бетониран. Че диктатът им ще е пожизнен. Всъщност това ще ги унищожи.

Безцеремонното оглозгване на демокрацията вече говори не за страх, а за абсолютното убеждение, че нищо и никой не може да ги спре. Убиха преференциалния вот. Въведоха авторитаризъм в изборните комисии. Обезсмислиха обжалването на резултати. Кроиха и шиха правила на коляно и по тъмно. След това нагло се подиграха с Народното събрание. 

Диктатурата си осигурява безсмъртие. Досега го правеше чрез страхуване и откровена корупция, сега  го прави през закони.  

Плашещо е убеждението им, че вече напълно са успали народа. Вярват, явно, че българинът е забравил що е свобода и че се чувства удобно в ролята на послушко пред вожда.

Постилат си служебна победа, а тя ще е само продължение на репресивната машина, която работи усилено през последните месеци. 

Властта ги дрогира дотолкова, че вече са опасни за самите себе си. Защото всяка диктатура има край. 

А началото на края е тогава, когато диктаторът си повярва, че всичко ще му се размине.