Дано този път е последен!

Тези думи си повтарям всеки път, когато прочета във вестника или чуя по радиото за поредната катастрофа, отнела живота на хора като нас. И сведенията са винаги по-лоши от онези, които предполагам. Никога не познавам. За проклетия не минава ден, в който средствата за масова информация да не съобщят някоя тъжна вест. А уж живеем в мирно време...
Великият френски писател Виктор Юго се изказва пред своя парламент във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание. Думите, които изрича той, изразяват според историците общото отношение на сънародниците му, възмутени от случилото се тогава: "Настъпил е моментът да се привлече вниманието на европейските правителства върху един факт... че се убива цял народ в Европа." На другия ден речта му е поместена във всички френски вестници.
И сега нашите вестници и радиа изпълват страниците и минутите си с коментари на зачестилите у нас катастрофи или нека го кажем направо - безотговорното отнемане на човешки животи. Но се боя, че тази "новина" ще остарее и ненаказвани, изгубили всякакъв страх от прилагането на закона, нови, следващи предците си автоджигити отново и отново ще правят от улиците и шосетата ни погребални алеи.
Всички знаем, че според официални сведения част от полицаите се занимават с взимане на подкупи, други стачкуват, а броят на катастрофите се увеличава... Но какво искаме от дребните служители, когато известни наши сънародници така забогатяха, че се чудят какво да си правят парите.
И виждайки как техни по-ловки сънародници трупат богатства, мнозина се стремят да не останат назад. Какво, ако не пладнешки обир, са парите, които се взимат от курортистите за места и чадъри на плажа? Както разбрах, подобна "такса" не съществува никъде по света. Освен ако плажът е частна собственост.
Но да се върнем към най-скъпото - живота на хората. Ако на младите не им стига акъл и без дори да са им купили книжка за правоуправление на моторно превозно средство сядат зад волана, то къде са контролните органи? Защо все по-често по булевардите на столицата профучават с бясна скорост и шум мотоциклети, които застрашават и себе си, и който им попадне по маршрута. Толкова ли е сложно да се хванат един-двама от тези джигити и да им се отнеме книжката за правоуправление пожизнено? Не другояче, а пожизнено! И това да се разгласи, да се знае от всички.
Навярно е редно да кажа тук и за възмущенията на редовно каращите обществения транспорт шофьори. Оправдавам ги, когато изричат нецензурни думи към някой "джигит", завиращ се пред возилото им, и искрено им съчувствам. Мога да управлявам моторно превозно средство, и то добре, но никога не бих се съгласил да карам по софийските улици и булеварди - не че ремонтите толкова ми пречат, а защото движението стана просто нетърпимо.
Ще си позволя да цитирам откъс от друга статия, който прекрасно илюстрира думите ми: "Тези дни полицията е засякла мотор, който се е движил с над 150 километра по Околовръстното на София. Има го сниман на камерите, но моторът няма номер и следователно почти е сигурно, че няма да бъде издирен. А дори да имаше номер, е ясно, че всъщност безнаказаността е основният проблем. Хулиганите се държат идиотски на пътя, защото знаят, че няма да платят с нищо своята арогантност. Такива няма да ги спрат камерите, а трябва да ги спре полицията."
По-нататък се разсъждава за най-голямата бройка в Европа наши полицаи, за тяхното безсилие или подкупност и т.н. - все истини  без последствия!
И още - много чорбаджийски започнахме да живеем. В други страни дори монарсите карат велосипеди, а у нас това се смята за показател, че си беден. Веднъж застанах на ул. "Гурко", близо до ул. "Шести септември" в София, и се загледах в минаващите край мен коли. Преброих повече от петдесет от тях и с учудване констатирах, че едва в три-четири имаше повече от един човек (шофьорът). А освен че улиците ни са претъпкани от моторни превозни средства, и бензина не го дават без пари...
Но да се върнем на темата! Изглежда, освен че движението ни не е от най-добрите, и шофьорите на много частни коли не са на необходимото равнище. Нито пък онези, които установяват реда... От една страна, си викам - добре, че внуците ми не са в България, от друга, защото някои от тях ще се върнат, мисля как да се подобри сигурността на пешеходците, които си позволяват не само да се движат по тротоарите, а дори да пресичат платното, разбира се, на определените със зебра места. Дори взех да съжалявам, че не съм вярващ, та да моля бога да пази ходещите по улиците малчугани.