Бягат ли инвеститорите от България?

Има ли отлив на чужди инвеститори и влошава ли се бизнесклиматът у нас? Това са въпросите, които поставят изнесените данни на БНБ. За първите два месеца на годината те показаха тенденция на спад и експерти видяха в това показател за нестабилна бизнес среда.
Данните за април 2014 г. обаче сочат, че преките чуждестранни инвестиции в България са в размер на 106,6 млн. евро, а тези за април 2013 г. възлизат на 43,1 млн. евро, т.е. общият обем на инвестициите бележи ръст от 63,5 млн. евро. Това е положителна тенденция, но данните са все още предварителни и от Българската агенция за инвестиции (БАИ) отбелязват, че заключения върху неокончателни цифри е некоректно. От агенцията обаче посочват, че има положителни сигнали за инвестиционния климат у нас. За първите шест месеца на 2014 г. БАИ е издала 12 сертификата за клас инвестиция, които възлизат като общ размер на 94,33 млн. лв. За сравнение - за цялата 2013 г. издадените сертификати за клас инвестиция от БАИ са общо 15. Размерът на инвестиционните проекти през с.г. възлиза на 100,33 млн. лв. Разликата между общия размер на инвестиционните проекти за цялата 2013-а и първите шест месеца на 2014 г. е 6 млн. лв. Агенцията отчита още повишен интерес от страна на нови инвеститори. Към юни 2014 г. инвестиционните проекти в процес на сертифициране са 15 с общ размер от 565,9 млн. лв. Тези проекти предвиждат разкриването на

7851 нови работни места

БАИ работи активно по привличането на 28 потенциални инвестиционни проекта в размер от 1,409,7 млн. лв. Работните места, които се очаква те да разкрият, възлизат на 22 674. Експертите от БАИ са категорични, че не очакват обрат в тенденцията за повишаване на интереса към България като инвестиционна дестинация и съответно по-голям размер на преките чуждестранни инвестиции в страната, каквито мнения се тиражират.
Разбира се, все още сме далеч от темповете на нарастване отпреди кризисните нива. Бавното възстановяване на ЕС, както и нестабилната политическа атмосфера у нас, играят своята роля. Данните към момента обаче са повод за оптимистична прогноза - не само за преките чужди инвестиции, но и за изпълнение нa заложения в Бюджет 2014 ръст на БВП.
Оптимизъм дава и развитието на индустриалните зони. В трите нови индустриални зони в Божурище, Телиш край Плевен и Бургас очакваме общо 153 млн. лв. инвестиции и откриването на 1650 нови работни места. Това обяви преди около два месеца изпълнителният директор на Националната компания "Индустриални зони" Атанас Ненов. Изчисленията са направени на базата на подписани договори с фирми, които предстои да реализират инвестицията си през следващите от три до пет години.
Компанията е създадена през 2009 г. от кабинета на Сергей Станишев с идеята за привличане на чуждестранни инвестиции. Тогавашното правителство отпусна 100 млн. лв. като капитал, но той бе намален със 70 млн. лв. от финансовия министър на ГЕРБ Симеон Дянков. Сега тя управлява 8 зони - три са работещите, които се намират на мястото на свободните безмитни зони в Русе, Видин и Свиленград. Другите - в Божурище, Телиш, Бургас, Варна-запад и Карлово, са в процес на изграждане. Всички те са с обща площ около 6,6 млн. кв.м, от които 73 900 кв. м застроени и 225 500 кв.м открити складови площи.
През последната една година в три от зоните - Русе, Видин и Свиленград, вече са сключени 26 договора с фирми основно в областта на производството, строителството и търговията, и са реализирани инвестиции за около 3 млн. лв. Три завода в зоната в Телиш ще изгради южнокорейската фирма "Азия Инвест", която ще инвестира в биоземеделие - отглеждане на гъби, биокултури и животни. Първоначалната им инвестиция е в размер на 3 млн. лв., но се очаква те да нараснат до 85 млн. лв. и да се открият 700 нови работни места.
В Божурище, чиято първа копка беше през лятото на 2013 г., през септември ще заработи предприятието на първия инвеститор в зоната - немската фирма за автомобилни климатични системи "Бер-Хелла Термоконтрол". Това е инвестиция за 42,5 млн. лв., при която се очаква да бъдат създадени нови 350 работни места. Там вече проектират своите производствени мощности и други пет високотехнологични компании, които предстои да наемат общо 250 души. Тяхната инвестиция е в размер на 6 млн. лв.. В напреднала фаза са преговори с над 10 български и чуждестранни компании за настаняването им в индустриалните зони.
Компанията подписа неотдавна и меморандум за сътрудничество с китайски високотехнологичен парк. Това дава платформа за достъп на български фирми до китайския пазар, както и на китайски фирми до България.
Новите проекти, намаляването на административната тежест, плахият, но пълзящ нагоре, ръст на БВП, добрите макроикономически показатели, както и отчетеното от НСИ подобрение на бизнесклимата за пети пореден месец явно дават добри сигнали за анализаторите, защото оптимистичните оценки не закъсняха.
Анализи на международни експерти показват, че страната ни се радва на

висока оценка като бизнес среда

и инвестиционен климат. Според класация на Economist Intelligence Unit България заема 46-о място в света по бизнес среда за периода 2014-2018 г. Данните показват, че страната се е преместила с една позиция по-нагоре спрямо резултатите от проведеното изследване за периода 2009-2013 г. За сравнение - от съседните на България държави, които попадат в списъка, Турция се класира на 44-то място, Румъния - на 47-о, Гърция - на 62-ро, а Сърбия - на 65-о място. Румъния и Италия също са след нас.
За подобрената бизнес среда у нас са показателни и резултатите от изследването на Даниел Алтман. Според публикуваното в престижното американско списание за политика и финанси Foreign Policy изследване България се нарежда на 28-о място в класацията за най-подходящите държави за чуждестранни инвестиции. Т.нар. Baseline Profitability Index основава методологията си на 8 фактора: икономически растеж, финансова стабилност, физическа сигурност, корупция, независимост от правителството, сътрудничество с местни партньори, контрол върху капитала и обменни курсове. Целта на индекса е да проследи как даден фактор ще се отрази на преките чуждестранни инвестиции за период от 5 години.
Отново според данните на това изследване България и Македония са определени като най-добрите държави за инвестиции на Балканите. За сравнение - съседна Гърция е класирана на 101-во място и е описана като една от най-неблагоприятните локации за инвестиции в региона. Румъния е на 48-о място, а Сърбия - на 55-о. Босна и Херцеговина се нарежда на 82-ро място. Турция изпада до 79-о място.
Признание за подобрение на инвестиционния климат у нас дойде и от виенския Институт за международни икономически изследвания. Според техен анализ, оповестен преди месец, Румъния и България са единствените държави от по-новите членки на ЕС, където преките чуждестранни инвестиции са регистрирали ръст през 2013 г.  България освен това е и в топ 15 на страните в Европа, където чуждите инвестиции са довели до разкриването на нови работни места. През м. г. чуждите инвестиционни проекти са довели до ръст на годишна база на новооткритите позиции с 26% до 5505 при 4379 през 2012 г. Същевременно в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително и Русия, чуждите инвестиционни проекти са се свили с почти 5%, сочи проучването.
Така че към момента е неоснователно да говорим за влошен инвестицонен климат и отлив на чуждестранни фирми от българския пазар. Оптимистична бе прогнозата и на премиера Пламен Орешарски. В началото на 2014 г. той заяви, че за т.г. може да

очакваме над 2 млрд. евро

чуждестранни инвестиции. "Не съм привърженик на целенасочените мерки по отношение на преките чуждестранни инвестиции, а на комплексните", отбеляза премиерът. Той даде пример с поправката на нормативната база в посока към по-ефективна конкуренция, антимонополното законодателство, ускоряването на разплащането с бизнеса, връщането в срок на ДДС. "Специално за преките чуждестранни инвестиции неколкократно съм заявявал, че имаме готовност да подкрепяме и конкретно чрез смекчаване на административните процедури всеки по-голям инвестиционен проект", подчерта министър-председателят.
Активността на икономическия министър Драгомир Стойнев по отношение разширяване на нетрадиционни пазари с визити в съответните страни подкрепя този оптимизъм. В началото на юни Стойнев обеща подкрепа за всички инвестиции от Китай на срещата със своя колега Гао Хучън. Тогава стана ясно, че страната ни очаква да получи положително становище по стартирали 14 процедури за внос на българска земеделска продукция в Китай. 
Инвестиции в българското земеделие се очакват и от Катар.
По време на визитата си във Виетнам премиерът Пламен Орешарски представи резюме с 12 съвместни проекта в областта на информационните технологии, образованието, контейнерните превози и консултации за строеж на ядрени мощности. 
Близо 500 млн. евро могат да инвестират италиански фирми в България. Това стана ясно от срещата на вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева с представители на бизнеса в Рим през май. Италианските инвеститори харесват България. Марко Монтеки - президент на Италианската търговска камара в България, изтъква, че инвеститорите, които вече са тук, били доволни от данъчната система заради корпоративния данък от 10%, защото в много европейски страни той е около 40%. Позитивно се оценява и намаляването на бюрокрацията, която е сред основните проблеми пред бизнеса години наред. По-трудно обаче ще бъде да привлечете нови инвеститори, предупреждава Монтеки. Според него България трябва да положи усилия, за да подобри имиджа си зад граница, защото "в Европа се чуват неща за страната, които не са много красиви".  Правителството трябва да предприеме необходимите мерки, за да направи, така да се каже, една нова промоция на България, защото, когато дойдем тук, ние виждаме страна, в която винаги може да инвестираме, но не така изглежда отвън. Така представителят на италианския бизнес накратко обобщава предизвикателството пред страната ни, а именно - да убеждава западните инвеститори, че условията за тях се подобряват, докато политически безотговорни лица, водени единствено от амбициите си за власт, компрометират страната ни с говорене за фалит, за крах, за липса на реформи, за лоша политика на кабинета, за атаки към големи инвеститори - ЕРП-та, търговски вериги. Не се казва обаче, че за последните години ГЕРБ прие редица законови поправки с лобистки характер, давайки им статут на монополи, ощетявайки по този начин и българския производител, и потребителя. Колкото и голям инвеститор да си, законите в държавата, в която оперираш, следва да важат и за теб, а не да се променят заради теб.