То ще мине, а ние?

Половината европредседателство мина. Е, и?
Нещо да усетихте извън аромата на сапуна, с който измиха пред НДК? За Лиляна Павлова трите месеца началничество на Европата са активни и успешни. Тези дни и други анализатори ще зейнат, че сме по-скоро оптимистично настроени в оценките за европредседателството. Как го разбраха, не знам...
С локуми и шербет ще ни хранят още малко. Ще ни убеждават как вътрешните скандали нямат отзвук навън. Кабинетът Му ще отпуска нови милиони, за да лъска плочки, да спира протести и да вири гребен.
Да де, ама по всичко личи, че нищо не е наред в държавата и драмата не е в шампоана. С какво се занимаваме три месеца? Оправяме Западните Балкани, дето имат проблеми, ама и те са по-малки от нашите. Искаме парламентарна комисия да разследва процеса срещу Васил Левски, водим спорове за Втората световна война, за победата на Путин и пр. Безумия! И гинчета от горе до долу. Тотално разминаване между европредседателското лустро на политическия Му елит и онова, което не е наред в държавата.
Ама на кого от онези смърфове му пука?
Европредседателството ще е тук още три месеца. И ще си замине. Какво ще правим ние, дето оставаме? Имаме три месеца за отговор.