Лошият оркестър на българския "Титаник"

Както айсбергът разцепи "Титаник", така и ние сме на път да разбием един от изглеждащите непотопяеми, досущ като прочутия кораб, световни митове. Този за оркестъра на Уолъс Хартли, който вдъхновено свири, докато ледената вода пълни трюмовете. И дори когато тя нахлува в балната зала и помита всичко по пътя си. Духът на потъващите пасажери няма как да бъде поддържан с каква да е музика, несъмнено тя е била прекрасна. Независимо дали оркестрантите в черни фракове наистина са изпълнявали химна "Nearer, My God, To Thee", или рагтайм.
Ние обаче не намираме музиката за прекрасна. Онази, която трябва да ни затвори очите под носа на улучващия ни айсберг. Не харесваме оркестъра, без значение дали свири пред клекшопа или в НАТФИЗ. Искаме да видим диригента му със свален имунитет и в белезници. И тъй като процедурите ни се струват бавни, предпочитаме сами да се заемем с въпроса с някое кроше през полицейския кордон. Или пък да го решим генерално, веднъж завинаги, като свалим имунитета на всички музиканти. Та да си имат едно наум какво ще свирят.
И докато камерите гонеха Сидеров по маршрутите на недопустимите му изцепки, а повечето телевизии ни го поднасяха на закуска, обяд и вечеря, че и вместо сън, на заден план останаха най-безобразно проведените в последния четвърт век избори. Един вот с елементи на черен хумор, тъй като, напук на агитациите за електронно гласуване, през целия ден страниците в интернет на ЦИК, ГРАО, МВР и МВнР бяха пробити. Какво ли ще е то, след като толкова лесно могат да бъдат хакнати сайтовете и на четирите институции, отговорни за изборния процес? Вот, за който прогнози даваха не социолозите, а преброителите. Сякаш за да нямаме илюзии, че както и да се гласува, процентите ще бъдат отчетени "правилно". И то много преди да стане ясен поне общият брой на гласувалите. Половин милион невалидни бюлетини и 90 на сто сгрешени протоколи "не успяха" да повлияят нито върху прогнозите, нито върху резултатите. Дори и с цената на онова, което се случи в "Арена Армеец" и което даже ресорният вицепремиер се принуди да окачестви като позор.
Същевременно премиерът долетя възмутен от срещата на балкански и централноевропейски лидери в Брюксел. Трябвало на полуострова на приемем още сто хиляди бежанци, а ако не ни стигат парите, да теглим заеми, и то от банки, които ЕК ни посочи. После обаче се оказа, че този план на Юнкер е бил подкрепен от всички участници в срещата, включително и от нашия. Това обаче се разбра от малцина, остана похлупено от дългите часове, отделени за оркестъра. Нищожно внимание бе отделено и на факта, че вече сме първенец в ЕС по растеж на дълга. Само за последната година задълженията ни са скочили от 20 на 28% от брутния вътрешен продукт, или от 16 на 24 милиарда евро. А според бюджета за 2016 г. борчовете ни ще нараснат с нови 5,3 милиарда лева.
Заради медийната любов към сюжета с клекшопа не разбрахме, че в цяла Европа, включително и у нас, се проведе протест срещу Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС, което ще узакони властта на корпорациите върху държавите. Подценяването на това събитие не е просто израз на дълбок провинциализъм. То е част от разбирането на мнозина журналисти, че медиите трябва да са коректив на опозицията, а не на властта, а още по-малко - на Брюксел и Вашингтон. Все заради това не научихме и че след гласуване в Европарламента 28-те от ЕС няма да могат едностранно да забраняват вноса на ГМО храни. Имаше кратки съобщения и толкоз, който чул - чул, няма защо да се коментира надълго и нашироко.
Все по същото време Върховният касационен съд реши Филип Златанов да не лежи в затвора. Нито пък такава ще бъде съдбата на някои от героите в тефтерчето му. Нашето правораздаване няма как да разбере кои са онези "ЦЦ, ББ и ИФ", които са се разпореждали кой да се удари и кой да се оправи. Нито пък може да се досети. Досетила се беше публиката, но отдавна е забравила, удавена в потока на натрапваните й далеч по-незначителни събития. Не забравя обаче да иска имунитета на диригента. Защото музиката, която свири оркестърът му, не й харесва. На нашия "Титаник" му е нужно нещо като "Видимо доволни", което да съответства на "видимите резултати" от управлението. И да се отблагодарява с изборни проценти, правещи "видимо доволни" лицата на властта.
Но има едно "но"! "Кейт Уинслет изглежда по-голяма от Леонардо Ди Каприо - и телесно, и на възраст. Толкова ли не можаха да му намерят по-подходяща партньорка?" - почти се възмутих пред свой приятел. А той отговори: "Не забравяй, че действието се развива на кораб, където изборът е ограничен. Това е имало на "Титаник", това са му харесали." Та и при нас е така. С какъвто оркестър разполагаме, с такъв отвличаме вниманието от приближаващия се айсберг. За мнозина сигурно щеше да е по-приятно това да се прави с порно, но то е забранено. Класическото, а не политическото.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info