Лицемерието на днешните протести или защо пак мерим с двоен аршин

Александър Неделчев

Напълно бях солидарен с протестите до момента, в който стана ясно, че кандидатурата за шеф на ДАНС е оттеглена. Но протестите не стихнаха, а исканията ескалираха до пълни безсмислици, чийто единствен резултат биха били хаосът, разпадът на държавата и връщането на Б. Борисов и Цв. Цветанов на власт. Започнаха и явните провокации, появиха се дебелите вратове, полетяха бутилки и камъни. Раздават се някакви пари на глава протестиращ. Дори заведения обявиха отстъпка за протестиращи...
От този момент нататък протестите станаха ярко лицемерни. Ще попитате защо ги квалифицирам така? Много е лесно да обясня.
Къде бяха същите тези протестиращи, когато близо 4 години в държавното ни управление летяха всевъзможни калинки? Къде бяха, когато видният енергетик Митко Каратиста се вихреше в ЧЕЗ? Къде бяха, когато премиерът осуетяваше проверки на митниците? Къде бяха, когато се сменяха като носни кърпички министри на здравеопазването, довели го до тотален хаос? Къде бяха, когато Цветанов и Борисов открито заявяваха, че ще подслушват всичко и всички? Къде бяха, когато от парламентарната трибуна се четяха осъдителни присъди, без дори да е внесен обвинителен акт? Къде бяха, когато главният прокурор заяви, че от цялото МВР и всички служби може да разчита само на пожарната?
Да изброявам ли още въпроси или стигат?
За да попитаме днешните протестиращи - тогава бяхте слепи и глухи или ви бяха изключили нета и кабелната? С какво тази ваша лицемерна позиция днес е по-добра от политическото лицемерие? Гледам сега по бТВ едно девойче казва - искаме оставка, нищо че правителството е само на 20 дни, видяхме ги какво могат. Интересно, а предните за 4 г. не ги ли видяхте? И кой откъде ви подаде този двоен аршин?
Лицемерието на тези протести е още по-неприемливо, защото то практически слага кръст на протестите от зимата. Излиза, че вече не са ни важни цените на тока, водата, парното и газа. Че не ни интересуват мизерните пенсии и заплати. Че не ни пука за поскъпналите с до 400% лекарства. Че контрабандата и данъчните измами са бял кахър. Че сме били слепи и по време на 3-те месеца на служебното правителство, което реално не успя да свърши нищо. И не само защото нямаше парламент, а защото просто си беше "Б" отборът на ГЕРБ.
Всеки непредубеден и трезвомислещ зрял човек си дава ясна сметка, че без парламент и работещо правителство последствията ще бъдат много тежки и ще се върнем още години назад. 4-5 месеца на ново безвластие, дирижирано от Пашата. Липса на нов изборен кодекс и правила, непроменени закони, намаляващи бюджетни приходи, провалени преговори с евросъюза за новия 7-годишен период, ширеща се корупция, рекет и контрабанда, безкрайни предизборни митинги с познатите до болка лица и разединените протестиращи - не го ли гледахме този филм само преди месец?
Кой има интерес той да се повтори - задавате ли си този въпрос? Кой се страхува сегашното правителство да заработи? Кой не желае службите, МВР и главният прокурор да работят в една посока? Кого захранват хаосът и безредиците?
Длъжни сме да дадем шанс на това правителство. Можем да изчакаме 100 дни, преди да искаме оставка. Не да чакаме слепи, глухи и тихи, както през последните 4 г. А да чакаме, реагирайки на всяка евентуална грешка и нередност. И през това време да настояваме парламентът също да работи - в диалог с гражданите. Да променя закони и създава условия за нормализация на обществото и за провеждане на бъдещите наистина демократични избори. Да имат възможност през това време хората от протестите да излъчат своите легитимни представители и да ги номинират за бъдещи депутати.
Толкова ли е сложно всичко това да се осъзнае? Разбира се, че не е. И съм сигурен, че повечето българи го разбират и искат. Не го искат само тези, чиито интереси ще бъдат накърнени. Или онези, които са подведени от тях и от обслужващите ги медии.
Спомнете си само протестите през 1997-а. Колко масово хората искаха промяна и нов морал. Получиха ли нов морал? Промяна получиха, обаче - държавната собственост потъна за жълти стотинки в нечии джобове. Поредната такава промяна ли търсим? Пак ли ще вярваме в чудеса? Пак ли ще слушаме не разума, а емоциите?
Има една мъдра приказка: "Каквото човек си направи сам - никой друг не може да му го причини!" И още една: "Всичко можеш да направиш с човека насила, само акъл не можеш да му дадеш така!"
Нека днес да помислим добре. И да бъдем мъдри.