"Кой" още няма отговор

Гражданско движение изпрати тези дни писмо до шефа на БНБ Иван Искров, главния прокурор Цацаров и омбудсмана, в което се твърди, че одиторите на КТБ са спрели работа за 20 дни незнайно защо. Те започнаха на 25 юни 2014 г. и както беше заявил Искров, трябваше да работят непрестанно, за да се изясни кой е бъркал в кацата с мед. Всъщност одитите могат да кажат дали сегашните длъжници са спрели да плащат и в какъв размер са "лошите кредити", но конкретно кой, как, защо - тези въпроси трябва да се търсят от други източници - вътрешния контрол, или някой на управленско ниво, защото ако одиторите кажат това, след това няма да си намерят други клиенти.
Искров от своя страна си изми ръцете с предишните управляващи, че не взели правилните мерки. Да де, ама точно те не допуснаха проблемът с КТБ да се превърне в национален, да разклати финансовата стабилност на страната и да всее паника сред населението, каквато се внушаваше от лидера на ГЕРБ. Именно той крещеше из медии, че държавата е пред фалит, че банковата система е пред колапс, че виновен за това е кабинетът "Орешарски", и как само Борисов може да ни спаси. Моментът за атакуване на банката и обединените атаки на ДПС и ГЕРБ срещу кабинета, с помощта на БНБ и президентството ясно показаха, че това се използва като инструмент за политическо инженерство и прекрояване на властта. Което повдига въпроси и къде трябва да се търсят отговорите за кризата с банката. Ясно е също, че някой иска да "открадне" КТБ, номерът е да бъде разкаран единият акционер. В банката има активи, които не са пострадали и те са апетитни. Става дума за едни 3,4 млрд. лева, които някой иска да открадне или да усвои. А въпросът кой иска да открадне КТБ, е като с въпроса "Кой предложи Пеевски?" На последния добихме яснота след смяна на парламентарната власт. И това, че одитите трябва да са готови до 20 октомври, тоест след изборите, едва ли е случайно.