Днес, скъпи приятели, вместо коментар, ви предлагам откъс от безсмъртното стихотворение на Никола Вапцаров "Двубой".

Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? —
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен —
и победеният си ти.

Не вярваш ли? Не те е страх?! —
но аз пресметнах всеки ход,
последния кураж събрах
и ти ще бъдеш победен,
разкапан, озлобен живот.

Не почваме сега, нали?
Двубоят ни е твърде стар.
Двубоят ни се води с жар
от дълги дни.
От дълги дни сме вплели здраво
ръцете си един във друг.
И никога не ще забравя
жестокия ти, груб юмрук.

..........................

Как мислиш,
                ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
        горя,
                и ти гориш,
и двамата
               се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
                отпадаш ти.

Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас

                     може би...
Тогаз,
          на твойто място,

                            дружно,
ще изградим със много пот
един живот
             желан
                     и нужен,
и то
        какъв живот!