БЕЗСМЪРТНО НЕКА ОСТАНЕ...

Изпратихме и Димитър Вачев - актьор, гражданин, социалист. Един достоен човек внезапно си отиде от нас. Много от по-младите няма как и да разберат. Димитър Вачев беше актьор на истинското художествено слово. С него гаснат последните ярки творци - изпълнители на стойностната поезия на Яворов, Вапцаров, Жак Превер, Веселин Ханчев, Гео Милев, Христо Ботев. А в последните години той тихо се оттегли, като видя къде отива българската култура, българското художествено слово. Колко зали помнят гласа му, колки театри са притихвали при неговите рецитации. Сякаш и сега отеква "В часа на синята мъгла" и Яворов оживява в устата на Димитър Вачев. Припомням си една тиха софийска вечер в днешния клуб на Дядото в залата на ГС на БСП-София, на улица "Леге" 10. На импровизирана вечер беше събрала Джуни Арександрова български актьори и, отбелязвайки техни кръгли годишнини, всеки от тях изпълняваше свое любимо заглавие. Тогава, доста развълнуван, Димитър Вачев се изправи и изрецитира стих от незабравимия и вече почти забравен Пеньо Пенев: "Не мечтая безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден. Безсмъртно нека остане навеки..." И точно тук Вачев се разплака и през сълзи продължи: "...построеното тук от мен." Това искрено и истинско вълнение не се забравя. Имаше смисъл и нужда от Вачевата сълза. И за Пеньо Пенев, и за стиха му, и за "построеното тука от мен..." Тогава у мен нахлу лозанката и веднага кориригах пеньопеневия стих в "Безсмъртно нека остане навеки... разрушеното тука от мен!" А за това нека отговарят онези, които разрушиха мечтите на Пеньо Пенев, на онези, които допуснаха да бъдат разрушени построените мечти. Те да бъдат съдени, те да носят вината за продадените и предадените илюзии и съборените фабрики на илюзиите...
Каквото и да кажем вече, Димитър Вачев го няма. И няма да се върне на сцената, пред микрофона, при приятелите и почитателите си. Дано поне споменът за него по-дълго живее и остане ехо от словото му, от словото на големи български писатели и творци, вдъхновено прозвучало от устата му.
Сбогом, Митко. Сбогом, приятелю! Безсмъртно нека остане българското художествено слово!