140 години безсмъртие

Представете си мястото около паметника на Васил Левски. Денят е 19 февруари... Без разлика какво е прогнозирал Емо Чолаков за времето. Независимо какъв код е обявен: оранжев, жълт, червен - от сутринта тук се изсипва множество хора, деца, ученици, пенсионери, политици, представители на властта. Цветята нямат чет. Понякога ги разместват, за да поставят онези - служебните от бюджета, с които изразяват служебно паметта и почитта към един българин, обявен за личност на вековете... Защото кодът е Безсмъртие...
  Попитайте повечето от тях за рожденната му дата. Няма да ви отговорят. У нас повече се почита гибелта, отколкото рождеството в името на отечеството... 140 години Апостолът не слиза от бесилото, поставено там някъде близо край София, на което продължава да "виси със страшна сила твоят един син, Българийо"...
 Миналата година един чужденец - казват сега посланик на САЩ в Баку - произнесе тежка присъда над българина по отношение на Васил Левски. Той намекна, че търсим лидери, които следваме сляпо, а на нас ни трябват учители, от които да се учим, да осмисляме и променяме живота си и бъдещето на държавата си...
"Един от малкото образи, който ги обединява - писа в доклад до Хилъри Клинтън господин Ричард Морнингстар (докладът е качен на сайт в интернет) е техният, както го наричат Апостол на Свободата Васил Левски, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода кой е виновен за залавянето му, къде е погребан, а не върху идеите и ценностите, които е изповядал и пътя, по който е извървял. Дори и посланието му - "Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили" - не успява да отвори очите им..."
 За съжаление колко е прав чужденецът...
 Много често ние сега се вторачваме в случая с убийството на слугата по време на изпълнение на отечествени задачи в чорбаджийския двор, къде са костите на Апостола, упрекваме се в грешни и непроверени тези и предположения, спорим по несъществени неща от живота и делото на българския революционер и апостол Васил Иванов Кунчев и пропускаме истината, и забравяме да свалим от бесилото дякон Игнатий.
Много често поставяме и сваляме и пак поставяме паметни плочи, местим паметните места и объркваме населениетно къде да постави цвете в деня на Апостола. А най-често търсим предателя и досега, без да прозрем истините от посланията на Левски... Преди две години събрах по-важните от тях и издадох в отделна книжка чрез издателска къща "Александрова дизайн". Книжката, макар и в джобен формат, се посрещна с въодушевление. А на гърба на титулната страница написах: "Изданието излиза с подкрепата на патриоти от някогашния район "Васил Левски" в София. Господин Тодор Батков лично бе заявил финансовото си съдействие в размер на 2 хиляди лева. И по-късно установих, че той е предоставил парите за изданието, но те са отишли услужливо в джобовете на други "патриоти" от същия район и от същия някогашен градски комитет на ДКМС в столицата. Помогнали си с тях за малко фолкпрограма и алкохолец за среща на бивши младежки дейци... А дали са отишли и там е спорно и доказуемо, но не отговаря на посланията на Апостола. Да се занимаваме с подобно дребнотемие и игра със сантиментите на едно поколение! Защото предатели у нас е имало по всяко време - преди Освобождението и сега след промените... Особено сега.
 Сега е друг дневният ред. Дневният ред на безсмъртието. Дневният ред на предателството да почака... Левски като портрет и днес украсява кабинетите, залите, канцелариите. Но колко познаваме родолюбието, колко се съобразаваме с посланията на Апостола - това е въпросът. В деня на 140-летието от Обесването, пардон от Безсмъртието...
 А аз пак пътувам от Ловеч за Търново и отсядам край Къкрина в хана. И очите от обич посърнали ме изгарят с най-синия пламък...
 И поетът от болка изплакал е край бесилото горестни думи: "Плачи! Там близо край София, стърчи, видях ази, черно бесило!" И това е присъда за някого, а за някого - свято безумие.
 А за нас то е история, Дяконе! Ни бесилото помним, ни гарвани в една зима край София някъде... Там е имало винаги паметник.