Няколко думи за Максим

След 41 години начело на Българската православна църква напусна земния свят обичаният и руганият в последните си години, истинският български монах Марин Найденов Минков от Орешака. За да отиде пак там, откъдето е тръгнал преди 98 години. Дай боже, всекиму такъв живот, такава святост и примирение, добрина и скромност.
Отиде си, без да има и да носи часовник "Ролекс", без да кара собствен луксозен автомобил "Линкълн", без да демонстрира пред миряните колко е велик и недосегаем... Без да напуска демонстративно църковните събори и форуми, без да обиди и нагруби ни един владика около себе си. Защото беше един от тях. Отиде си, без да прави разкол в християнската църква, без да лее и продава свещи за лични нужди, без да пее руски романси в САЩ.
Без да прави нощни бдения и без да буни низки страсти...
Отиде си скромно, прям и предан на своето верую и на своята вяра. И без да сочи с палеца надолу със свещ в ръка.
Така си отиде. Достойно. Да му се извиним за всичко, което сме му причинили с непокорното си слово, с грубата фраза, с непремислените навреме изречения за грешките на прехода. Да му се извиним и смирено да продължим неговото дело и пътя му. Защото тук на земята е нашата мисия. Тук на земята е пътят към Храма.
За да имаме като него очи и сърце да отидем и в отвъдното с добрия християнски пример за достойно и честно извървян път. И да оставим като него неподражаем, но заслужаващ уважение пример.
Вечна му памет. Поклон. Истински поклон, дядо Максим!