Отхвърлиха законопроекта за жестомимичния език

Със 110 гласа "въздържал се", два "против" и 102 "за" депутатите отхвърлиха на първо четене законопроекта за българския жестомимичен език, предложен от БСП.  Едва около 50 хил. от всичките близо 130 хил. български граждани с увреден слух или глухи ползват жестомимичния български език. Това е причината депутатите от левицата да предложат узаконяване на езика с цел улесняване на комуникацията на хората с това увреждане в институции и възможност на децата да бъдат пълноценно обучавани. С официализирането на жестомимичния език ще се създадат условия за пълноценната реализация и интеграция в обществото на хората с увреден слух.
Според Светлана Ангелова от ГЕРБ жестовите знаци, които се използват у нас, не били унифицирани, защото в различните райони на страната за еднакви думи се ползвали различни знаци, а в страната нямало дори единен жестов език. Тя се "хвана" за заглавието на проекта - правилният израз бил "жестов", а не "жестомимичен език". Колежката й Галя Захариева от ГЕРБ заяви, че щели да се въздържат при гласуването, защото не искали да имитират законодателна инициатива. Проектът е "непълен, схематичен и недовършен е и няма да реши проблемите на гражданите с увреден слух", заяви гербаджията Юлиян Папашимов.
Гласуването на законопроекта ще донесе признание за съществуването на български жестомимичен език, след като повече от 80 години поколения учители, специалисти, логопеди работят за развитието и утвърждаването на определена езикова система, заяви депутатът от БСП Крум Зарков. Хората с увреден слух "не искат да живеят на социални помощи, те искат просто условия да бъдат полезни на себе си и на страната. Моля ви, подкрепете закона", призова от парламентарната трибуна Зарков.
ДУМА припомня, че по-рано изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски заяви, че приемането на този закон е крайно наложително, защото това е достоен начин на комуникиране на хората с увреден слух в администрацията и в институциите. Според статистиката 281 деца със слухови проблеми се обучават в специализираните училища, а в общообразователните са 350-400. За тях е важно признаването на българския жестомимичен език като равноправен с българския книжовен, категоричен е Георги Гьоков, вносител на проекта.