ИСКА ЛИ БАЙДЪН УКРАЙНА ДА ПОБЕДИ?

Илън БЕРМАН*
Newsweek

Високопоставени служители на американската администрация наскоро излязоха с аргументи за увеличаване финансирането на Украйна. Изказвайки се пред комисията по бюджетни средства на Сената, министърът на отбраната Лойд Остин и държавният секретар Антъни Блинкен се застъпиха за отпускането на 61,4 милиарда долара за подкрепа на борбата на Киев с Русия. Те ясно дадоха да се разбере, че пакетът е от решаващо значение и в практически план, и като символичен знак. Както се изрази Блинкен, Америка не трябва да дава нито на приятели, нито на съперници, нито на врагове и най-малкия повод да се съмняват в нейната решителност.
Зад високопарната реторика обаче се крие отрезвяващ въпрос: наистина ли Белият дом иска победата на Украйна? Отговорът не е толкова еднозначен, колкото изглежда.
От началото на руско-украинския конфликт администрацията проявява удивителна устойчивост, подкрепяйки усилията на Украйна за защита на суверенитета си, справедливо считайки ги за най-важната борба против тиранията и империализма. Джо Байдън многократно е заявявал, че ще продължи да подкрепя Киев "толкова, колкото е необходимо". В същото време Белият дом неведнъж е вземал решения, насочващи към много по-продължителен от очакваното конфликт.
Независимо от значителните обеми помощ (на обща стойност над 113 милиарда долара), Вашингтон всеки път мъчително дълго се бави с предоставянето на Киев на бойните платформи, необходими за качествено подобряване на позициите му и противопоставяне на врага.
Такъв беше случаят и с армейската тактическа ракетна система, по-известна като ATACMS. От миналата година киевските чиновници изискват да им бъде предоставено съвременно оръжие за сдържане, което ще позволи на украинските военни от по-голямо (и по-безопасно) разстояние да нанасят удари по руските сили, окопали се на Кримския полуостров. Но доскоро администрацията на Байдън ясно даваше да се разбере, че просто не е готова да го предостави.

Едва след посещението на Зеленски в САЩ
 
Белият дом включи чисто символичен брой ракети в поредния пакет помощи за 325 милиона долара. Изглежда, че Вашингтон и Киев най-накрая са постигнали разбиране относно оборудването, но това отне повече от година и много украински животи.
И това далеч не е единственото оръжие, чието предаване на Украйна се отлагаше до последно. Киев почти цяла година искаше да получи  усъвършенствани изтребители Ф-16, необходими за постигане поне на подобие на въздушен паритет с Русия, преди най-накрая да бъде взето окончателно решение. Въпреки това, поради необходимостта от обучение на пилотите, тези самолети все още не летят в Украйна и поне до края на годината няма да могат да допринесат за отбраната на страната.
Което е още по-лошо, съюзниците на Америка в нещо почерпиха опит от поетапния подход на нейната администрация. Миналото лято

германският канцлер Олаф Шолц обяви план

за предоставяне на военна помощ и въоръжение на Украйна на стойност 17 милиарда евро (18,13 милиарда долара) до 2027 г. - достойна за възхищение дългосрочна привързаност към защитата на Украйна. Не по-малко очевидно е обаче, че тази помощ би могла да се окаже много по-ефективна, ако пристигне навреме в близко бъдеще, а не да се разтяга капка по капка в продължение на пет години.
Причините за забавянето са от практичен характер. Чиновниците във Вашингтон отдавна се притесняват, че ако предоставяното на Киев оръжие се окаже твърде мощно, Украйна ще смени ролята си с Кремъл и ще премине в настъпление, което може да разшири конфликта. Това е основателна загриженост. Украйна разбираемо се стреми да нанесе ответен удар и да възложи отговорността на врага.
Но вярно е и обратното: без достатъчно огнева мощ Украйна няма достатъчно превъзходство на бойното поле, за да обърне решително ситуацията и да обърка колкото е възможно повече стратегическите планове на Москва.
Като резултат се получи надеждна по форма, но твърде крехка на практика стратегия за подкрепа на Украйна. Освен това тя е изключително уязвима от сривове - независимо дали временни (евентуално спиране на дейността на държавните учреждения) или по-дълги - в зависимост от победителя в предстоящата президентска надпревара в САЩ.
Последиците от това са далече стигащи и крайно вредни. В неотдавнашно интервю за The Economist главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна  

Залужни призна незначителността на украинските успехи

след провежданото от няколко месеца  дългоочаквано контранастъпление. А при липсата на качествени промени на бойното поле конфликтът се превръща в позиционен, като Русия има явно числено предимство в него.
Ако през следващите седмици ситуацията действително стигне до задънена улица, както се опасява генерал Залужни, това няма да е причинено от плахостта на Украйна. По-голямата част от вината ще принадлежи на решението на Запада да разтегне подкрепата за тази страна, вместо да й предостави всички необходими инструменти за бързо и решително завършване на военните действия.

* Вицепрезидент на Американския съвет за външна политика, експерт по Близкия изток, Централна Азия и Руската федерация. Професор по международно право и глобална сигурност в Националния университет по отбрана и в Държавния университет на Мисури