Експеримент "Здраве"
/ брой: 290
По време на все още неексперименталното посттоталитарно здравеопазване през 1995 г. българинът доплащал малко повече от 1/4 за медицинските услуги, които получавал. За догодина прогнозите на експертите са, че българинът ще вади от джоба си пари за 53% от медицинската услуга! За 15 години разходите на домакинствата за здраве са нараснали 4 пъти, твърди статистиката. Най-дълбоко в джоба се бръкват най-бедните. И пак статистиката твърди, че здравето на българина се влошава. Въпреки повечето пари.
Харчовете за здраве навсякъде по света растат, нормално е и у нас да е така. Но дали у нас между понятията повече пари и по-високо качество на здравната услуга има знак за равенство? Навярно всеки има свой отговор на този въпрос и той е продиктуван от личния му опит. Защото качеството не е само модерна техника, висококвалифициран персонал и скъпи медикаменти.
Очевидно поне част от проблема може да бъде сведен до това, че увеличаващите се в годините обществени пари за здраве не стигат и не стигат. Друга част се свежда до това, че няма реални промени в системата, а само технически и козметични, които в дълбоката си същност не водят до... промени.
Друга страна на проблема е контролът на разходите на обществения фонд. И той е функция на множеството експерименти в системата. Предимно на гърба на българския пациент и на медицинските служители. В крайна сметка е отнето правото на този, който събира, пази и "раздава" парите (НЗОК) да контролира как се харчат и дали има ефект от тях?
И май все се забравя, че превенцията и профилактиката пестят много ресурс - и финансов, и човешки. Иначе яловите експерименти и вариациите на тема реформиране на българското здравеопазване може да си останат несбъдната детска мечта на поредния здравен министър.