Работата в ДУМА е кауза

На 4 юли 2011 г. стъпих за първи път в редакция. В редакцията на вестник ДУМА. Едва бях завършила първи курс в университета, а вече пред мен стоеше отворена врата. От мен се изискваше само да премина през нея. Направих го. Най-вярната стъпка в живота ми до този момент. Притеснението от непознатото ме беше обзело. Всяко ново начало е съпроводено от голям риск, но и надежда, че доброто предстои. Бях посрещната от тогавашния главен редактор Ивелин Николов и неговия заместник Юрий Борисов (сега изпълняващ длъжността главен редактор). После отворих вратата и на нюзрума. Запознах се с усмихнатия Александър Симов, за когото с времето разбрах, че сърцето му е също толкова голямо, колкото усмивката. Млад, ведър, общителен и отзивчив. Човекът, който направи от мен кадър на ДУМА.
Имената, които споменах, никога не трябва да забравям, каквото и да се случи. Това са хората, които са ми подали ръка. Хората, от които срещнах разбиране, а помощта, която получих, ще ми бъде полезна цял живот. Започнах като стажант, преминах през отдел "Икономика" и най-накрая намерих мястото си в отдел "България". Оказах се най-младата и неопитна в тази сфера. Намерих своето бюро и удобен стол. Намерих приятели, разбира се, неприятели също дебнеха от ъгъла, но хората са различни.
Най-големият ми страх беше, че ще се наложи да пиша неща, които не мисля и не искам. Бях чувала какви ли не неща за платените медии, за подкупните журналисти, за лъжливата информация, която се предава на читателя. Вече пиша няколко години, натиск не получих отникъде. Повярвах в свободата на словото. Има я. Може да наричат ДУМА партийна притурка, подлога на БСП, може да наричат нас червени боклуци, но прочетете надписа под логото на първа страница - Левият вестник. Левите идеи, левите изказвания и левите действия са в основата на нашия вестник. Ако някой смята, че това е грешно, си е негов проблем.
И неприятелите нека да знаят, че във вестника не се влиза с партиен билет, нито се излиза с такъв. Влизат силни хора, с ясно изразени позиции, които те следват независимо от властта и цвета й. Влизат млади хора, които се учат на занаят и честност. Знаете ли колко много топжурналисти в момента са тръгнали от нашия вестник? Знаете ли колко много хора са проходили тук? Нека колкото искат да плюят по нас, но тук е една голяма ковачница на кадри.
На днешния юбилей аз все още съм "най-малката" тук. Все още съм начинаещ автор. Все още има да уча много неща за журналистиката и за хората. Не съжалявам за нито един ден, прекаран  тук. Във всеки един миг научавах нещо. Навръх 25- годишния юбилей на нашия вестник той пак е изправен пред кръстопът. И преминава през тежки ситуации. Но ние няма да спрем да търсим справедливост и да отстояваме принципите си. Ако някой се опита да ни пречупи, той ще е губещият. Ние винаги ще останем, защото след нас остават статиите, разследванията и интервютата, с които ще ни запомнят читателите ни.
Когато дойде денят, в който трябва да затворя тази врата, ще го направя с благодарност към всички хора, които ми подадоха ръка и с признателност към екипа, които заварих. Човек трябва да следва мечтите си и да повярва, че доброто в хората го има. Защото, ако не беше тази доброта, сега нямаше да имам възможност да напиша тези редове. Работата в ДУМА не е просто средство за преживяване, работата в ДУМА е кауза.
Не познавах Стефан Продев, но знам това, което той написа:
"Жребият на ДУМА е да бъде свободният, независимият глас на лявата идея и на партията. Тя не трябва да отразява живота елементарно, с лозунги и резолюции, а трябва да го зарежда с мисъл. Нейната единствена надежда е бъдещето, което все по-определено ще иска от нея излизане от рамките на тесния политически интерес и превръщането й в глас на нацията. В глас на всички, които страдат от безскрупулното настъпление на десните сили. С всичките си грешки и слабости, нашият вестник е големият, силният, сложният глас на тази идея. Без него БСП не само ще осиротее, но и ще залинее. ДУМА не е нито офис, нито мобифон, нито елементарен бизнес. ДУМА е идея. ДУМА не е дама, а воин, който държи на съдбата си."