Празник е всяко разгръщане на книга

Участвах в Шестнайсетия национален фестивал на детската книга, който се състоя на 7, 8 и 9 май в град Сливен. Известно е, че това е градът на сините камъни, на вятъра и на мургавите ни сънародници, но често се пропуска фактът, че е и родно място на дълъг списък наши видни поети и писатели. Няма второ българско населено място, което да е дало на литературата ни толкова значими имена. Нека не ми се сърдят пропуснатите, но по памет и без да се мъча да си спомням други, в екранчето на моята начетеност се открояват поне десетина творци, които са в челните редици на списъка от национални съчинители на поезия и проза.
Трябва да се започне с Добри Чинтулов и се изредят поети и прозаици като Елисавета Багряна, Константин Константинов, Никола Фурнаджиев, Георги Джагаров, Радой Ралин, Дамян Дамянов, Сирак Скитник, Станка Пенчева, Атанас Славов, Георги Величков (тук явно неволно забравям мнозина) и се стигне до присъстващите и на тазгодишния фестивал Петя Александрова и Валя Радинска...
През последните години пък Сливен, благодарение на своята Регионална библиотека "Сава Доброплодни", на нейната дейна директорка Росица Петрова-Василева и всеотдайния й колектив от хора, влюбени в детската книга, става фестивален център на литературата за малчугани.
И този път с творческите усилия на много участници в подготовката и провеждането фестивалът беше не само градски, но и национален празник на културата. Достатъчно е да споменем дори само двата спектакъла - този на откриването и гала концерта, за да оправдаем горните думи. Малчуганите, които участваха в тях с изключително трудни и красиви изпълнения, каките и батковците, които демонстрираха истински професионални сценични умения и майсторство, изявяващите се с песни и други артистични номера на втората (открита) сцена - до хилядолетния бряст (отново моля да ме извинят пропуснатите!), всички допринасяха за празничната атмосфера на Сливен през тези дни. Неин връх беше карнавалното шествие на участниците в центъра на града...
В чудесния гала концерт например, където главните роли се изпълняваха от известните и обичани артисти Мария Сапунджиева и Димитър Рачков и техните партньори - две малки деца, въпреки че този път големите професионалисти доста се бяха постарали и играеха отлично, малките самодейци им бяха равностойни, истински майстори на сценичното изкуство.
Вълнуващият празник на детската литература в Сливен ни кара и да се замислим за проблеми, които доста често отминаваме в забързаното си демократично всекидневие. Под демократично всекидневие разбирам например използването на онези прибори - плод на напредналата днес техника, които заемат много от времето на още неграмотните деца и крадат както от часовете им за игра на двора, така и от часовете, в които те отдавна би трябвало да се научат гладко да четат и хубаво да пишат... Всяко сравнение (в това отношение) на днешното дете с малчуганите от моето детство не е в полза на демократичната ни действителност.
Борбата за насъщния хляб, която повечето родители и учители водят днес, оставя малките ученици без или с по-малко от нужното внимание към тяхното ограмотяване и възпитание. Радвам се на всеки прочетен ред за успехите на наши малки математици, физици и умници по други (по-съвременни) предмети на световни форуми - олимпиади и подобни състезания, но те не могат да компенсират недостатъчната грамотност на днешните малки и млади българи и на недостатъчната им обща култура. (И в ребусите най-често се срещат имената не на писатели, художници, изобретатели и други, а на естрадни изпълнители и спортисти.)
Много са причините, които не оправдават, но обясняват донякъде печалното състояние на родната грамотност в държава, която преди години беше на второ място след Израел в световната класация по интелигентност на населението. А сега отчитаме колко на сто са неграмотните... Да не говорим за възпитанието, което не търпи критика. Учители са ми се оплаквали, че някои не особено добре възпитани богаташки деца, освен че редовно пречат на учебния процес, направо ги заплашват! Друг необясним за мен и не само за мен факт е, че упорито не се премахва или намалява ДДС върху книгите, включително и тези за деца.
Мечтая си, а сигурно и много други писатели, родители и учители си мечтаят, да станем отново "държава на духа", както се беше изразил един руски академик, а всяко разгръщане на книга да бъде истински празник! Такава е благородната цел и на фестивала на детската книга в Сливен!