Петнайсти септември наближава

До началото на учебната година остава една седмица. Тепърва големи ремонти, а и довършителни ремонтни работи едва ли могат да се направят, но да изсъхне новата боя има достатъчно време. Достатъчно е времето и за ликвидиране на следите, че тук са действали майстори. Преди години ми хвалеха един бояджия, че след неговата дейност изобщо не е необходимо да се чисти къщата.
Подцених тази полезна информация и когато дълго време след боядисването заедно с цялото ми семейство и с външна платена помощ докарвах апартамента ни до нормален вид, разбрах какво е означавало предупреждението...
    Това не означава, че съм против включването във всякаква спомагателна дейност като почистване от живущите или (в случая) от учащите се в сградата хора. А учениците от горните класове, откъдето и да ги погледнеш, са си завършени хора. И не само желание, а и задължение на преподавателите е да ги включват във всякакви трудови занимания, които са по силите им.
На тези мисли ме наведе едно предаване по телевизията, по което нямам никакви възражения. То беше за гимнастическите салони, в които се провеждат (по-точно трябва да се провеждат) часовете по физическо възпитание. Показаха хубав, навярно скоро и добре ремонтиран салон, споменаха се статистически данни, които никога не запомням, и се оказа, че в повечето наши училища зимно време занятията по физкултура се провеждат или в класните стаи, или се чака пролетта, за да бъдат изведени децата в двора.
За съжаление и моя голяма изненада показаха и един салон с поголовно изпочупени прозорци и пълен с вехтории, каквито могат да се намерят в едно училище. Едва ли не е по силите на самото училище да докара физкултурния си салон до положение, в което той да се използва не за склад на вехтории, а по предназначението си. Някак май започнахме да чакаме всичко да ни се свърши от държавата, а тя, както е известно, в годините на демокрацията е докарана до плачевно състояние.
Написах тези думи и се сетих, че в същите новини, в които се говореше за това как нашите училища очакват новата учебна година, бе поместено и съобщението, че сме на първо място между бившите социалистически страни по толерантност към гейовете. Използвам случая да се изкажа и по този въпрос: не мога да възразя на правото на някого да върши каквото си иска у дома под юргана, но не мога да се съглася с каквато и да било демонстрация в паради по улиците на сбърканата сексуална ориентация на това развращаващо обществото малцинство. 
Но да се върнем на темата си! На тротоара пред училището, в което някога съм учил, подменяха тротоарните плочки с нови. Това е похвална инициатива на общината, независимо дали е свързана с борбата за спечелване на някакво състезание между градовете или е нормална грижа за хората, които вървят по тези тротоари. Тук се налага пак да се отклоня и да кажа, че по тротоара на моята улица "Чехов" от улица "Гагарин" до моята врата (номер 51) е невъзможно да се вози бебешка количка, защото бебето ще изпадне...
Пак се връщам на темата. Вървя край моето училище, където се пресичат улица "6-и септември" и улица "Граф Игнатиев" и гледам в двора, където бившите зелени площи отдавна са бивши. Какво пречи на учителите да организират децата, да им дадат по един бел, а ако е нужно и кирка, за да се превърнат занемарените зелени площи в настоящи. Ама децата ги били стъпквали. Като ги поддържат сами, няма да ги тъпчат, а дори ще посадят там цветя. Такава дейност има и възпитателна роля, каквато е присъща на училищата. Може би мой е пропускът, че не съм подсетил за това директорката, с която добре се познавам.
И друга подтема на моето антрефиле ме вълнува. След като вече четвърт век живеем в капиталистическо общество, в него има и много бедни хора, чиито деца се чувстват втора или дори трета категория, сравнени със заможните. Прави ли се достатъчно от нашата демократична държава за притъпяване на това чувство - поне при малчуганите и поне в училищата. Не ми се вярва да е така. Напротив - мои познати гимназиални учители са споделяли с мен, че много от потомците на богатите хора обикновено се държат като избрани, като привилегировани. У нас все още образованието е за всички и това не бива да се допуска. Но моите приятели-учители ме канят аз да ида на тяхно място, за да видят как ще се справя с тази своя препоръка. "Върви народе, възродени!..."