Театрален празник в Плевен

Неотдавна бях в Плевен. Участвах като член на жури в обявяване на резултатите от конкурса за драматургия, носещ името на поета и писателя Иван Радоев, както се казва и театърът. След чудесната церемония по обявяване на наградите се състоя и богата програма, изпълнена от артистите Мариета Калъпова, Ива Николова, Генади Николов и Георги Енчев. Те "изиграха" с много сценична изобретателност по един откъс от всичките десет номинирани пиеси, с което създадоха у присъстващите подходящо, често весело настроение и известно впечатление за съдържанието и жанра им.
Наградата от две хиляди лева спечели пиесата "Песните на стария комедиант" от Вичо Балабанов, а с по петстотин лева бяха поощрени пиесите "Няма места" от Емил Йотовски и "Бягството на малката таласъмка Тами" (за куклен театър) от Магда Борисова. Останалите седем номинирани пиеси, които притежават безспорни качества, получиха грамоти, удостоверяващи достойнствата им. Сърбят ме пръстите да засегна и въпроса, че това са срамно малко пари и си спомням, че бях повдигнал този въпрос пред един от присъстващите шефове на града, но промяна не настъпи.
Освен това предишните години номинираните пиеси се издаваха в отделно томче и бяха на разположение на театрите за поставяне. Сега и тази придобивка я няма заради липса на средства. А няколко от пиесите, участващи в конкурса "Иван Радоев", имат качества да бъдат показани в подходящи постановки на зрителите. Но трябва да стигнат до театрите.         
Обаче в държавните театри и във вече съществуващите частни формации се играят пиески (употребявам умалителната форма, защото тези произведения имат по две до три действащи лица), за някои от които можем определено да кажем, че зрителят напразно ще търси онова, което го е довело "на театър". Много от поставените пиеси, които са обект на преценка от журито на "Аскеер" също имат твърде ограничен брой действащи лица, като някои от тях са монодрами.
Едно време такива произведения се играеха в камерния "Театър 199" и на камерните сцени на всички театри в страната. С удоволствие си спомням, че постановката на една моя камерна пиеса в Благоевградския театър "Никола Вапцаров", предназначена и играна отначало на малката сцена, беше преместена поради успеха си на голяма сцена, в голямата зала.
Не зная дали поради предимствата на младостта, която си отиде, или има причина извън мен, но малко от постановките, които съм гледал напоследък в София, ми харесват достатъчно. Замислям се и за тяхното въздействие върху зрителя. Аз, като писател-драматург, май съм имал щастието да работя активно за театъра в едно време, когато не се псуваше на сцената и се поставяха пиеси с обществено значимо съдържание. Вроденото ми чувство за хумор бе задоволявано от "смешки", които не подценяват зрителя, ако той е интелигентен. И ние, българските театрали: актьори, режисьори и автори на пиесите, сме се старали да не слизаме на равнището на простащината.
Тук ще отворя една скоба, за да споделя, че през последните години голям брой градове и градчета, читалища и други формации решиха да повишат авторитета си, като направят и свое собствено състезание за литературни произведения. Отгърнете втората страница на вестника на Съюза на българските писатели "Словото днес" или страниците на вестник "Пулс" и ще се уверите, че не говоря празни приказки. Това, че се е родил този или онзи български писател в дадено населено място според мен не дава достатъчно основание за обявяване награда на негово име. Особено, ако под "този или онзи" се разбира не някой безспорен класик...
Плевенският драматично-куклен театър "Иван Радоев" с право носи името на патрона си. Добре би било обаче и той, и други наши театри, да включват в репертоарите си повече български пиеси. Едно време, няма да казвам кое, всеки български държавен театър, а частни нямаше, съставяше своя репертоар, като се стремеше половината от заглавията в него да са на български пиеси. Иначе щеше ли да напише толкова годни и сега за поставяне драматични произведения поетът (защото той започва литературната си кариера като поет) Иван Радоев? Същото може да се каже и за мнозина от неговите колеги, автори на пиеси, играни не само у нас, в България, и не само на сцените на социалистическите тогава държави...