Кой кого надцаква?

Един телефонен разговор промени нещо, с което отдавна бяхме свикнали - словесни престрелки, заплахи, ултимативни речитативи, сарказъм. Да не изброявам повече, но дочухме позитивни сигнали, които сигурно подсказват потенциална промяна в трудния световен диалог.
Вашингтон започна да смекчава тона към Иран, Техеран отговори адекватно, без озлобление, и разкри с достойна категоричност готовността си за сътрудничество. Много от подробностите от този исторически разговор липсват в световния ефир, но фактът, че той се състоя, предизвика мащабно объркване. На първо място, заради действията на новоизбрания президент на ислямската република, подсказващи поемането на курс за постепенно сближаване със Запада. Показателно е стъписването, настанало сред довчера най-близките поддръжници на политиката на САЩ в региона - богатите на петрол монархии от Персийския залив и Израел. Странното разместване на политическите траектории подсказва добре обмислен завой в геополитическата стратегия на Вашингтон, допускаща пренареждане на приоритетите. Усетеното "затопляне", оценявано като американско-иранско сближаване, видимо разтревожи традиционните съюзници на САЩ, долавящи евентуално последващо нарастване на хегемонистичните амбиции на Иран в дерящия се от разногласия регион.
Колкото до Израел, решението на Обама да подхване диалог с Иран лиши войнстващия премиер Нетаняху от основния му коз - да попречи чрез самостоятелни военни действия на Техеран да създаде ядрен арсенал. На практика еврейската държава попадна в сложната ситуация да се окаже рамо до рамо с иначе враждебните към нея арабски страни от Персийския залив в един антиирански алианс.
На този фон твърде странно звучи заглавие в "Ню Йорк Таймс" отпреди два дни, определящо Рохани като миротворец, а Нетаняху като агресор.
Остава да разберем цялото това затопляне камуфлаж ли е или реален нов завой на все още държащия силни козове "миролюбив" Обама.