Животът - педя, ламтежът - лакът

Как вярно го е написал поетът Деньо Денев в стихотворението си "Мечта", посветено на литературния ни критик Панко Анчев. Много актуално звучи днес това поетово прозрение! Защото ненаситни като вълци станаха някои от българите. Ламтят за богатства, жадуват за лесни печалби. Такива бяха повечето от политиците ни, впуснали се да ни "оправят" в безконечните години на прехода. Затова я докарахме дотам, че сега, в задалата се пролет, народът, вместо да се радва на идващата зеленина, на хорото на цветята, захванало се с кокичета, кукуряк, минзухари и  иглики, неистово крещи по улици и площади и брани правата си, живота си.
Нямат срам, нямат съвест нашите управници! Чудя се кой ги възпита, кой ги "образова" такива, че да изоставят до такава бедност и мизерия народа си! Да съсипеш всичко, градено с труд, обич и усилия от страна на деди, родители и да се откажеш после от тези, които са ти дали живот, образование, че и жилища, и вили, да се откажеш от най-милото си - от род, родина, баща, майка! Защото се нагледахме и наслушахме на неблагодарни деца и внуци! Да забравиш децата си, да ги принудиш да напуснат отечеството си, да ги натириш в чужди краища да си търсят хляба! Това не е било и през годините, когато сме били поробвани от чужди народи. Защото сега народът български живее под робството на мародери, крадци, монополисти, обирджии, едри и дребни мошеници, които безжалостно, безмилостно го крадат, грабят, убиват, поставят на колене за единия хляб!
И няма спокойствие, няма отдих за обикновените трудови хора! Те са и безработни, защото фабрики, заводи и предприятия са сринати, разграбени, разрушени. В постоянен стрес са хората. Затова и са болни, затова се множат самоубийства, убийства на цели фамилии и семейства. Палят се най-съвестните, най-чувствителните. Боже, Кочо от "Перущица бледна" ни гледа отгоре и се чуди кой принуждава българите да си слагат край на живота сега, в ХХI век! Сега, когато би трябвало хората да имат работа, да живеят свободно, да развиват талантите си, да бъдат радостни и щастливи! Защото правдиво го е казал поетът "животът е педя", той е кратък за всинца ни на този неповторим за всекиго бял свят! А ламтежът, дето е по-голям от определения ни от съдбата живот, който е "лакът", към къде води той тези, дето са натрупали неимоверни богатства на гърба на народа български?!
Търпя много българският народ! Сега той се вдигна, ще помете сганта, дето го яхаше повече от двадесет години! И дано, дано имат сили младите, дано се вслушат в мъдрите съвети на опитните, умните, образованите, на честните, работливите, съвестните, за да си изберат най-кадърните, които да ги управляват.
Бъдете непреклонни всички вие, които сте на улиците и площадите на България! Искайте, настоявайте да тръгнат работите български в правилната посока!