Живот, посветен на журналистиката

Ненчо Хранов

Първата ми среща с Георги Тодорчев беше през далечната, бурната 1945 г. На таванския етаж на високата сграда на ул. "Московска" 5 (там се помещаваше Комитетът на демократичната младеж), в една тясна стаичка, която ни бе дадена на нас - неколцина ученици-ремсисти от софийските гимназии. Там се събрахме с амбициозната цел да създадем наш ученически вестник - "Средношколско единство". Душата и моторът на тези ентусиасти беше той - Гошмата - неуморим, пълен с идеи, сякаш роден журналист. Да, той бе роден вестникар, търсещ, пълен с инициативи, неуморим. Сякаш съдбата го бе орисала да посвети целия си живот на журналистиката.
И действително така до края на живота му - януари 2010 г. А животът му премина през редакциите на вестниците "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Работническо дело", на БТА. И навсякъде той остави незаличими следи. И не само като талантлив автор на статии, анализи, коментари, но и като блестящ организатор - винаги с нови идеи, със съвети, с предложения за нещо по-добро, по-силно, по-съвременно. И неговото присъствие бе белязано неизменно с другарска топлота, с желание да насърчи.
Но това, с което е свързано името на Георги Тодорчев в съзнанието на многобройната аудитория - читатели, радиослушатели, телевизионни зрители, е неговото творчество като кореспондент, като български кореспондент в Съединените американски щати. Първо, като кореспондент на Българска телеграфна агенция - 8 години, а втори път - на в. "Работническо дело" - 6 години. И така в онези неспокойни, сложни и бурни времена на студената война, а след това и на размразяването, той изпрати хиляди и хиляди страници с новини, коментари, репортажи. Той, журналистът от малка социалистическа България, взе интервюта от видни американски политици, ръководители на ООН, артисти, писатели, от обикновени американци. Винаги беше там, на мястото на събитието, непознаващ умора.
Мнозина имат в библиотеките си неговата книга (близо 500 страници), носеща показателното заглавие "САЩ: Кореспондентът на БТА съобщава". Човек може да се убеди от нейните страници как българският журналист е прекосявал много пъти тази огромна страна, как е отразявал като очевидец събития с историческо значение.
Няма да сгреша, ако посоча, че той бе истински доайен на българските журналисти международници (Въпреки че с това определение се кичат доста спорни личности!). Неговата енциклопедична памет, богатата му обща култура, солидното му образование на историк (завършва история в Софийския университет през 1956 г.), неумолимата му жажда да трупа знания, да чете и да чете, бяха темелите, които го изградиха като блестящ анализатор, коментатор, дълбок познавач на сложните международни събития.
При това той винаги имаше своя позиция - аргументирана, която не се влияеше от конюнктурните ветрове. Тодорчев бе закърмен в семейството си с идеалите на социализма. И им остана верен до края на живота си. При това той не бе ограничен от догми, оценяваше сложността на промените. И остана докрай верен на жизненото си кредо, че не може да има прогрес и развитие на човечеството без свобода, без социална справедливост, без правото на всеки човек - без оглед на раса, националност, място в обществената стълбица - да има достоен живот.