Живеем в две Българии

Дима Николчева

Слушам господин Цветанов и му се възхищавам... Най-после разбрах, че три години и нещо в земята ни е имало благоденствие, ред, и хората са били уважавани, обгрижвани и доволни! И започвам да си мисля, че съм живяла някъде другаде - не в България ...
Укрепналото ни здравеопазване смени четирима министри за три години - почти рекорден брой за цялото ни държавно управление в последните години. И вече всичко е наред. Изясни се, че здравеопазването и лекарствата са стока като всяка друга; живеем в демокрация и не е кой знай какво да се срещат лекари, подпийнали за кураж преди работа; откровен рекет на болниците; линейка с болен да разхожда докторката да си избере блузка ли беше или по друга работа. Между впрочем, докато едни общини останаха без болници и стачкуват, в големи градове лечебните заведения така се нароиха, че чух вече не можели да задържат цените на услугите си, защото богатите не се увеличават, а бедните не са за тях... Заплатите на някои лекари се увеличиха след стачки - и как стана увеличението - изпосъкратиха (нужен, оказа се) персонал, пенсионираха хора с огромен опит и разделиха техните пари между щастливците.
Между другото, сещам се: нали здравните вноски, дето ни ги удържат при всяко вземане на пари, са за солидарно подпомагане на здравеопазването, т.е. на болните, които в момента имат нужда от лечение. Или нещо бъркам, защото как така стана, че ги взехте от касата и ги прехвърлихте в бюджета.
И тука може би си струва

да спомена за солидарността

като такава - значи ние всички, които сме граждани на тази страна в криза, в много тежка криза, сме длъжни да сме солидарни, да се обединим за излизането на страната от нея, да сме съгласни да ни замразят заплатите, пенсиите (особено пенсиите!), без да ни питат, без дори да знаем защо и с кого да сме солидарни, а висши чиновници си раздават бонуси от четири, дори петцифрени числа за съвестно изпълнение на задълженията си. Та с кого да сме солидарни, с бонусчиите ли? Ами нали затова получават заплатите си?! Ако не работят съвестно, какво търсят и кой ги търпи там...
Какво стана с образованието и науката - невежи деца, не знам кой е виновен, но децата излизат малограмотни. Това правителство не го забеляза. А висшите научни среди, противно на очакванията, че синодалните старци си гледат дрямката, се разбунтуваха. Интересно защо, вероятно някой беше крал не само пари, но и титли, програми, територия, и на синодалните старци сигурно им е дошло до гуша.
Ами грандиозното инфраструктурно строителство - покрай магистрали, булеварди, пътища, естакади (каква красива дума!), които се достроиха, а само пет метра встрани започват дупките и разбитите междуселищни пътища. Да оставим настрана, че половината от новопостроените почти веднага след резнатите лентички се нуждаят от ремонт. 
А селата - там е пълно със стари порутени къщи, разграбени, обезлюдени, осъдени на умиране, дори без електричество, та в много от тях хората романтично си светят със свещи и газени лампи и съживиха забравената от някога търговия на вересия.
Да не би да се събуди дремещата Темида? Ами представете си, че някой дигне на крак

ограбените хора

през последните три години, когато гръбнакът на престъпността "беше пречупен", къде ще съберете тези хора. Надявам се, че сте гледали какво става в Карлуково и другите системно ограбвани селища, че знаете колко квартирни кражби стават на ден само в един квартал на София, на Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Пазарджик (за селата и малките градчета, където и да са, не говоря, те си знаят хората и почти не се надяват крадец да ги отмине, примирили са се) и в цялата страна. Изобщо престъпността при нас някак си е наистина добре организирана, почти като от център, който дирижира и полиция, и институции, и не й пука от нищо, окопава се, става по-дръзка - убийства по къщите за от 20 до 200 лева, а за повечко - на стъпалата на Съдебната палата. Почти всеки ден или през ден обири на магазини, банкомати, кражби и опожарявания на коли, на помещения. Да ожалиш полицията ни "ние ги хващаме - те ги пускат". 
Работната заплата расте (доста рядко и) мъъъничко, а цените на храните в пъти и често; инфлацията се забелязва дори от чужденци, дошли да си изплакнат краката в мръсното ни Черноморие. За храната и хладилника - всичко е ясно кой и как може да си го напълни. Аз не мога, и моите приятели не могат, и хиляди като мене не могат, но сме живи все още, за жалост ...
Може би тук е мястото да вметнем и нещо за безработицата, но мисля, че е излишно. И така по улиците не само на София се виждат и просяците, и нищите, и ровещите в кофите, и спящите по пейките на гарите, а и налепените по стъклата "дава се под наем", "ликвидация", "продава се", и тълпите хора, които пристигат сутрин, за да поработят няколко часа на ден, както и тези, които се редят за интервюта и с неудобство им съобщават, че мястото е вече заето.
Мога да изброя още много, много неща, но не мисля, че е нужно, по служба на вас ви се полагаше да знаете всичко.
И последно - нямаше досега друго правителство, което така да настройва хората

един срещу друг

млади срещу стари, сини срещу червени (като че ли повечето от тях не обикаляха от партия в партия!), безработни срещу работещи, работещи срещу пенсионери и инвалиди, по формулата - винаги за всичко са виновни други. 
Получих една необичайна молба за помощ от един възрастен инженер, който е вкарал преди повече от шейсет години първата модерна медицинска техника в Медицинската академия в София, но е вече стар и болен, със завидно запазен разсъдък, макар и почти парализиран, останал на грижите на малко по-младата си жена (малко под 80). Та този човек ме помоли да му помогна да напише прилично една молба до правителството или до Народното събрание, в която да изложи мотивите за предложението си. А то е: да се гласува закон всички граждани на страната, навършили пенсионна възраст, да се освобождават от работа, да им се забрани да работят и да им се отпуснат две години възможност да похарчат поне част от мизерните си пенсии, да се порадват на децата си, да преживеят две спокойни години, в които да се простят с всичко, което обичат. След изтичането на този срок властващите да събират общо целия набор, да му направят общодържавно честване и да го евтаназират. Това ще бъде смърт с честване, с достойнство, позволяват се и венци от признателните наследници. Така няма да ги мразят, няма да ги плюят, че са търтеи, излишни хора, тежест на обществото, да ги оставят да умират от гладна мъчителна смърт. И поколенията ще ги запомнят като истински хора и ще имат възможност да разпродадат, да разрушат или да присвоят всичко построено и натрупано от тях.
Когато чух молбата на този човек, признавам си, разплаках се, помня го и ще го помня, докато съм жива. И ще се моля да въведат този закон, докато е време, за да се запази все някак поне малко от уважението към хората, родени преди нас, които наследяваме и към които се обръщаме, когато ни е трудно - към нашите родители.