Време е заедно да намерим верния път

Таня ЙОВЕВА

Всеки в живота си е имал върхове и падове и е изпитвал радостта от успеха и мъката от срива. Малко са хората, които подават ръка в трудни моменти. Всички обичаме победителите, но не всички имаме духовната сила да останем редом до падналия и да бъдем верни на приятелството или общата кауза.
Много пъти съм си задавала въпроса защо е така. Излиза, че българинът днес не цени човека, а неговата известност, слава и просперитет, докато ги има. Не дай Боже да изпаднеш в беда, или още по-лошо - да паднеш от високо. Веднага биваш отхвърлен от обществото. Наяве излизат всичките ти грехове, дори и онези, които не си направил. "Приятелите" те изоставят, а и често те самите са инициатори на твоето падение. И в този случай се питам - на кого да се доверим, щом най-близките, твоите съмишленици, те предават?
Дали българинът в днешно време е предан само тогава, когато е воден от своите интереси? Нима не сме потомци на идеалисти, оставили светла диря в историята? Не ми се иска да мисля, че консуматорството и властолюбието са ни завладели до такава степен, че вече не виждаме какво е направил някой за тази държава, а само неговите машинации за личностно облагодетелстване. Оказва се, че когато човек е в разрез с нашите интереси, можем с лека ръка да го окаляме, забравяйки, че калта цапа, но не заличава.
Улицата не може да диктува правилата в една държава. Да, улицата е неодушевена. Хората, излезли на нея, за да протестират срещу мизерния начин на живот, срещу липсата на отговорност, контрол върху монополите и геноцида над нашата нация, могат да диктуват правилата.
Същите тези хора издигаха повече от 20 години различни политици и партии с надеждата, че ще дойде по-добро бъдеще, но то така и не дойде. Негативите се натрупваха с години и когато последният ни премиер събра гласовете на повечето хора, те отново бяха разочаровани, очаквайки, че той със силата на характера си ще ни изведе по нов път. За жалост няма как да се случи, защото "една птичка пролет не прави". Бойко Борисов понесе цялото бреме на зле свършената работа през годините, както и на част от екипа си, и е наивно да мислим, че е всесилен, за да търсим  цялата отговорност от него.
"Улицата! Която го роди и която го срина..." Българинът е потомък на революционери, които винаги са успявали да променят хода на събитията. Реакциите ни като народ са предвидими, но въпреки това малцина са политиците, които успяват да го осъзнаят. Управляващите поставиха "улицата" като бариера между народа и себе си, забравяйки откъде са произлезли. А ако не знаеш откъде идваш, няма как да знаеш накъде да вървиш.
Ние сме търпеливи, но горди. Наша е и поговорката "Залудо работи, залудо не стой!", но това не означава, че народът ни би могъл да работи до безкрайност без средства за препитание. За жалост нашите управляващи си мислеха, че могат да използват тези национални качества до безкрай. И когато народът излезе да протестира, партии започнаха отново да се борят помежду си за властта. Вместо да мислят как да отстранят предишните си грешки и да помогнат на своя народ, те продължават да търсят начини отново да влязат в парламента.
Докога ще продължава това положение днес никой не знае. Едно е ясно - промени трябва да настъпят, и то сериозни и големи. Време е властта да се поеме от някой, който да отрезви много политици и да им покаже, че не може да се върви все по кривите пътеки на безвластието. Дай, Боже, по-скоро заедно да намерим верния път и повече никога да не изпадаме в подобен колапс.