Сто пъти мери, един път режи

Галина Горанова

От години насам социалното подпомагане в България става все по-несоциално, та да не кажем, че в наши дни това понятие отдавна вече не фигурира като такова. По този повод реших да прочета закона, уреждащ правно именно тези въпроси, и установих с удивление, че още в самото му начало има залегнали директиви, които звучат красиво, но за жалост не покриват по никакъв начин реалността.
Още в чл.1 от ЗСП можем да прочетем, че той "има за цел: подпомагане на гражданите за задоволяване на основни жизнени потребности; укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации; подпомагане на трудовата заетост на безработните лица..." и т.н. Но по-интересно ми стана, като прочетох, че: "Социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите, и се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата".
Интересно какво разбират неговите създатели под този израз - "задоволяване на основни жизнени потребности", след като сумите, които се предоставят срещу 14 дни чистене на боклуците на междублоковите пространства в градовете, варират от един до пет дни максимум за покриване на гореспоменатите потребности в месеца, изхождайки от настоящата ценова ситуация в България.
От друга страна, това, което е написано в закона: "Социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите...", е далече от истината. В цял свят се упражнява обществено полезен труд основно от хора, които са осъдени поради нарушаване на обществения ред, обида на съда, дребно хулиганство и др. прояви от този род. Единствено в нашата мила родина, щом си социално слаб, си вече осъден на пробация, и то само защото живееш в икономически слаба държава, която е в перманентна криза. Тук

коментарът за достойнството е излишен

защото в България дори и работещите нямат такова поради жалките доходи, които получават за труда си.
Далеч съм от мисълта, че да чистиш е недостойно, по-скоро е унизително, че така поддържаме междублоковите си пространства. За премахване на този проблем очевидно са нужни крути мерки от страна на други институции, които са твърде заети, за да обръщат внимание на такива "дреболийки", но в никакъв случай нямат нищо общо със социалното подпомагане.
Голяма част от социално слабите и ползващи подобни услуги са ромско население. И ако често говорим за тях, че те са не само неграмотни, но и доста мързеливи, се оказва, че не е точно така. Причините са по-различни - на тях в момента им се предлага работа, но в рамките на шест месеца. Според законовата уредба обаче, ако те се съгласят да работят този период (а гаранция да останат на това работно място повече от указания срок няма, по-скоро е обратното), те губят своите права, както на борсата, така и като социално слаби. Хората могат да се запишат отново в бюрото по труда като безработни, но няма да получават никакви средства още половин година, тъй като нямат право на това. Да, по-голямата част от ромите са неграмотни, но това не ги прави по-глупави от другите, вследствие на което те съвсем естествено отказват подобни предложения.
Говоря си с Ани - около 50-годишна безработна ромка, която отива на работа към общината като социално слаба за 14 дни по 4 часа на ден. Тя казва: "Някога работех на пет места, мъжът ми също, той е строител - фаянсаджия - ту на строежа, ту на частно, а сега и двамата сме тук без работа. Всеки от нас получава социална помощ от 13,30 лв. на месец. Някога имаше не само много работа, но и истинска храна. Работехме много, за да си купим апартамента, който ни бяха дали. После го продадохме и си купихме къщичка с дворно място около 200 м. На него днес сеем марулки, лучец, боб, домати и др. такива. Нямам търпение да дойде месец март, тогава пак ще засеем в двора зарзават".
Носталгията в гласа й е затрогваща. Очите й са благи и смирени.

Тя е приела съдбата си

Вярно е, че не всеки е така работлив, не само от ромското, но и от българското население, но за жалост именно такива хора като Ани страдат от Великата икономическа криза.
Да не говорим за онази част от социално слабите, които не са роми, а също така са по-грамотни. Някои от тях дори са добри специалисти. Други пък биха могли да бъдат включени в работата на неправителствените организации. Струва ми се, че има хиляди начини тези и без друго изтерзани от положението си хора да бъдат насочени в различни полезни дейности, стига да се помисли сериозно върху това. Що се отнася до хигиената на града, това е отговорност и задължение на всички граждани.
Начинът, по който сме създали законовата уредба не само в социалното подпомагане, но и нявсякъде другаде, предполага и възможностите, чрез които да я излъжем, да я надхитрим. Някои от хората, които получават социални помощи по законовия ред, получават и подкрепа от близки и роднини, работещи в чужбина. Това е съвсем естествено, защото с 50-100 лв. на месец не е възможно да се живее днес. Дори да си велик икономист, пак няма да се справиш и да покриеш жизнените си потребности с тази сума пари. Това от своя страна ме навежда на мисълта, че те едва ли разчитат реално да покрият нуждите си с тях.
Друга нелепа ситуация е, че ако притежаваш някъде земя, също не ти отпускат социални помощи, нищо че имотът сам по себе си няма как да ти донесе доход, ако не е обработваема или застроена площ. Мястото в момента е неизползваемо, но се предполага, че то би могло да ти донесе дивиденти, само че, както можете да се досетите - хипотетично.
Отново се назначават комисии от "компетентни лица", правят се "експертни" проверки, анализи и пр., и накрая пак няма реален резултат. Добре би било глобално да се променят нещата в законовите уредби, така че да не се чудят хората как да ги надхитряват, защото са пълни с взаимноизключващи се параметри или са нелепи. Когато се мисли върху един проблем и неговото решаване, хубаво е да се огледа от всички страни. Народът преди векове го е казал - "Сто пъти мери, един път режи!"

Лицата на бедността