След първата задушница

Централните софийски гробища. Първата задушница след оставката на правителството. Първата преди служебния кабинет. Първата преди предсрочните парламентарни избори за 42-ро Народно събрание.
Алеите и парцелите са оживени и сравнително тихи. Няма протестиращи. Няма искания за Велико Народно събрание, за отзоваване на депутати, за мандатност в парламента, за палене на монополите. Дори за сметките за тока. Едни свещи, варено жито, хляб, червено вино и цветя. И помен за милите покойници. Тихо е. Наистина ухае на пролет.
Няма сърдити кандидат-народни представители, които са помолени след 20 години да не се кандидатират повече. Няма листи, битка за водачи, няма платформи, програми, обещания за ново светло бъдеще. Няма дори папка "Лале". Едни лалета по гробовете.
Няма закани, виновни, поръчки за атентати, няма ножици и трикольорни лентички.
Няма кой е по-по-най. Без шменти-капели. Без Яневщини, без Марешки, без нови партии, коалиции, съюзи... Без нови излишни надежди за по-високи пенсии дори.
Първата задушница през март е зад нас. И след неделята отново хукват понеделници и вторници, сутрешни телевизионни блокове, уникалният Бареков, който вече не вдига телефона дори на Бойко Борисов, "новите" политици Костов, Агов, Михайлова, Бисеров, Атанасов, Местан, Сидеров, Каракачанов, Любен Дилов-син, Капон, Капка Сидерова, Кунева, Даниел Вълчев, Божидар Димитров, Юлиян Вучков... Новите политици, журналисти и водещи в предизборните битки.
Нови планове, нови мечти, нови платформи...
Само как да им подскажем да не забравят, че предстоят и други задушници - Черешовата на 22 юни, Архангеловата на 2 ноември!
На излизане от Централните софийски гробища в ушите ми напира песента по текст на Павел Матев "И да стихнат големите страсти..." Днес почти никой вече не си спомня за гениалния стих на поета. Обидно е. Един рап, една чалга и толкова... Като в българската жалка политика!