"Шуми Марица" опорочи войнската доблест

Полковник о.з. Иван Ст. Иванов

В Цeнтралния военен клуб на 28 януари т. г. бе представена книгата "Военното училище на България - 1878-2002" с автор полковник Никола Рухчев. Книгата бе представена от полковник доцент Станчо Станчев - председател на Военноисторическата комисия. Компетентно и с подчертана ерудиция той отбеляза отрадния факт, че такава книга излиза и че авторът й дълги години събира материали за историята на това историческо военно учебно заведение. Анализите и фактите, които доц. Станчев направи, показват голямата научна стойност на представения труд. Фактически той допълва историографската ниша в българските исторически и особено военноисторически изследвания.
Авторът направи обстойно и колоритно изказване, като разкри подробности не само за  мотивите, но и за къртовския труд около създаването на това историческо съчинение. По стар навик както в книгата, така и в неговите думи, личеше преклонението пред тази ковачница на военни кадри от Освобождението от турско робство до края на Втората световна война, чийто възпитаник е и той. На военните училища (17 на брой) след 9.9.1944 г. в този научен труд и в изказването на автора е отделено малко внимание. И не само това, а и апломбът за подценяването на военнопатриотичното възпитание на офицерските кадри, готвени в тези училища. Нееднократно бе изтъквана идеологическата обвързаност и на подготовката им, и на възпитателната работа. И това бе естествено, като имаме предвид масираното превъзнасяне на морала, "злочестата съдба" и прекратената им мечта да служат на отечеството. Нещо, което управляващите от т.нар. демократичен период непрекъснато пропагандират и представят. И което е като че ли цел на политика, чието начало постави ст.школник, а днес професор Димитър Луджев с неговия патрон - бивш президент, Жельо Желев. За това не се иска кой знае каква компетентност, а поставена задача да се омаловажи генералския и офицерския състав на предстоящата за унищожение БНА. За жалост животът в последните 23 години потвърди това. Затова в библиографията на този труд са посочени, но не цитирани, изследвания за училището от доц. Иван Димитров и полковник професор Марко Златев - преподавател във Военния университет във В. Търново. Тази тенденциозност бе прокарвана почти през цялото мероприятие, наречено представяне. Бивш депутат от СДС направи бравурно изказване не само за книгата, но и за "изпълнения дълг" на бившите възпитаници на училището. Приветствия поднесоха професор-старейшина на ГЕРБ и генерал-майор от резерва Съби Събев - председател на Съюза на офицерите от запаса "Атлантик", формация, твърдо стояща зад натовската политика на управляващите. Същият е възпитаник на ВНВУ "Васил Левски" и като че ли е забравил това!
За съжаление тържеството завърши не с мелодията на историческия военен марш "Велик е нашият войник", който бе изписан в програмата, а с военния марш и химн на Царство България "Шуми Марица". Публиката, в която бяха заместник-министър на отбраната и началника на отбраната, робски застана мирно. Което говори много не само за политиците, но и за опошляването на духа на съвременните българи!