Поход срещу езика

Румен ПОПОВ

Проблемите, които възникнаха през 2012 г. и продължават и през 2013-а от това, че едни държави "разбират" значението на думите от заглавието, а други имат различно мнение, не са предмет на тази статия. Смущаващи са проявите на това триединство в обществения живот на нашата страна. Мнозина, които имат самочувствието да се назоват журналисти и намерят подслон в някое печатно или електронно издание, получават бележник, микрофон или камера. Тези атрибути им осигуряват неограничена свобода да шетат по светлите площади, които властимащите изпълват с величието си, или да надничат в тъмните ъгли и под завивките на безбройните "диви", "легенди", "икони" и т.н. И след като се нагледат и наслушат, тези носители на свободното слово имат право да се упражняват в погубването на това слово за други и, попътно, в потъпкването на чужди права, морал и разбиране за добро и лошо.
В българските средства за информация някои от свободните журналисти със слово и перо третират темата: християнските добродетели - универсални спасители от всички злини, които сполетяха родината ни и всички нас. И за да се избавим от бедите, кога срамежливо, кога откровено и с апостолско вдъхновение, те отправят призиви в училищата да се въведе религия. В каква форма, е въпрос само на манипулация. Не ги смущава конституционният факт, че църквата е самостоятелна институция, отделена от държавата, и подобни искания са насочени срещу демократичното устройство. В същото време най-малкият намек за вмешателство в църковните дела от страна на обществото и държавата се възприема болезнено. Как ли биха реагирали синодалните отци и просветените богослови на реципрочно допускане до амвона на проповед от съчиненията на Волтер или рецитиране стиховете на френския поет Парни. Необяснимо защо подобни възможности за взаимно проникване между институциите не се разглеждат от демократичната журналистическа мисъл.
По-обстоятелствено взаимоотношенията държава - църква се коментират в часовете на телевизията за вярата и обществото. В едно такова предаване божи служител цитира библейския цар Соломон и го допълни, та изречението му стана от две взаимно изключващи се части: всяка власт е от бога, но не всяка власт е божия. "Небожията власт", разбира се, е всяка бивша власт, както е ясно, че властта на бившия цар е божия. Но още по-ясно стана, че днешната власт е безусловно божия и по тази причина тя не се коментира в това предаване.
Нашите журналисти и средства за осведомяване популяризират и коментират с пристрастие всякакви екстравагантни езотерични "учения", гадателки и предсказатели на световните и личните съдби по звездите, но с голямо подозрение и неприязън се отнасят към тези, които смятат себе си за атеисти. Съвсем наскоро телевизионна водеща на самостоятелно предаване интервюираше бодра и жизнена столетница и остана нескрито разочарована, когато мъдрата жена на въпроса "Вярваш ли в задгробния живот?" отговори едносрично: "Не!"
В една древна китайска книга прочетох деветте заповеди на религията Дао:
* Бъди отстъпчив и послушен, почитай и храни своя баща и своята майка.
* Бъди верен и ревностен в службата на своя господар.
* Не убивай, бъди милосърден към окръжаващите и помагай им.
* Не прелюбодействай, обуздай своята плът и на своите ближни.
* Не взимай чуждото, но в името на справедливостта отстъпи своето.
* Не се гневи и не заплашвай хората поради злоба.
* Не лукавствай и не погубвай с коварството си правещия добро.
* Не позволявай на гордостта и високомерието да те победят, бъди самият себе си.
Не разбирам защо християнските божи заповеди са по-добри от току-що цитираните. Както и не разбирам защо нашите християнски ценности са общочовешки, а моралните ценности на милиарди други хора са за ограничено ползване. Пет века преди Христос да ни остави своето морално наследство Конфуций е казал: неравенството на вещите е тяхно неотменимо свойство.
Но тези въпроси са твърде сложни за разбиране от мнозина носители на свободното слово и по тази причина те с предимство се занимават с погубване на самото слово. В похода срещу езика на българите нашите журналисти имат неоспорими и видими успехи.
Със заучена от началното училище приповдигнатост те ни говорят от екрана на т.нар. обществена телевизия за "езика ни свещен" и веднага след това преименуват юношите и девойките на "тийнейджъри". СЕМ търпи, търпим всички ние, защото не може да се ограничава свободата на словото на журналиста, не може да му се пречи да погазва официалния правописен и правоговорен речник на българския език. Същите хора превърнаха привържениците на един или друг жанр в изкуството или спортен отбор във "фенове" и с упоение  повтарят тази дума всеки път, когато речникът им пред екрана или микрофона се изчерпи.
Когато свободният журналист в независимата медия остане доволен от себе си, той небрежно подхвърля: "О'кей", каквото и да значи това. Много отдавна не се чува от екрана да пожелаят на зрителите и слушателите весели, приятни, радостни  почивни или празнични дни. Нашите чуждоезични носители на свободното слово пришиват към тях "уикенд", което прави израза "съвременен" тюрлюгювеч. Който не го разбира и не го харесва, е против "демократичните промени", или най-малкото е срещу свободата на словото и е културно изостанал. Тези неща не смущават председателя на СЕМ. С много по-голямо съчувствие и дълбокомислие той ратува за легализиране на проституцията в отечеството. Очевидно със съзнанието, че проституцията в българския език вече е легализирана.
Щом на свещеника е позволено, ще си позволя и аз една перифраза: Демокрацията предполага свобода на словото, но не всяка свобода на словото обслужва демокрацията.