Петър Берон за времената и нравите

"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!" С тези думи започва своята новоизданена книга известният политик и учен Бетър Берон, участник във виделото на демокрацията и останал все такъв чешит - почтен и непримирим към безобразията в България. Книгата (издателство "Захарий Стоянов") носи заглавието "Времена и нрави" и може да бъде обобщена с едно отсечено с един замах изречение на автра: "На българския фронт (почти) нищо ново!".
Заглавията в първата част на книгата - "Интервюта", подсказват както тематиката, така и позициите на Берон в изминалите години на "прехода": "Политиците да работят за България, а не за себе си?", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!, "Народът ни губи имунната си система", "Ние викахме по митингите, а други си пълнеха гушите", "В България има само народен хленч, плач и просия", "Просешката тояга не е за нас, но с нея се свиква" и пр. Тези текстовe, напомнят от издателството, ни връщат към "особеностите" на българския преход - ликвидационните съвети, разграбването на националното имущество, унищожаването на племенните стада с милиони животни, идиотщините с връщането на земята в реални граници, премахването на напоителните системи и като цяло разсипването на българското село, ограбването и срутването на заводите, опорстачването, военната реформа, която всъщност бе разграбване на армейското имущество и т.н. Естествено, за автора времето не е спряло само в първите година на "хендека", той не е безучастен и към случващото се днес под българското политическо небе. Неговите разочарования и неоправданите надежди често раждат и присъдите му - те в някои случаи са жестоки. Берон винаги си е бил такъв - колоритен, непримирим и прям до безпощадност.
Макар да са показани "вкратце", научноизследователската дейност и пътешествията на Петър Берон, позволяват читателят да види и лицето на учения. Втората част на книгата "Времена и нрави", която авторът е нарекъл "Оттук-оттам", събира блестящи публицистични текстове за вярата и религията, за езика, за преводите и словоблудството, за елита и почтеността, за изборите и игрите с електората. Снимките, включени в изданието, ни дават емоцията от преживени събития и присъствието на хора и интелектуалци, спътници в пъстротата и на днешните ни обществени посоки.    
Само още един цитат от Петър Берон, който вадим от есето "Третата сила": "Третата (ако приемем, че лъжепротивниците отляво и отдясно са първата и втората), сила са почтените хора, които не се боят и които милеят за България. Те са дори първата сила, но не са осъзнали това. Време е".