Международната синя империя

Международната синя империя - така някои, предимно журналисти, наричат Организацията на обединените нации. Идеята за световна или поне европейска организация, която да се грижи за опазване на мира, съществува отдавна. В написания от Имануел Кант през 1795 г. труд "Към вечния мир" се посочва, че това може да стане чрез създаването на федерация на свободните държави. Практически за първи път нещо подобно е осъществено след Първата световна война чрез създаването на Обществото на народите по инициатива на американския президент Уилсън. По време на Втората световна война пак американски президент - Франклин Рузвелт, става инициатор за създаването на световна умиротворителна организация. Той формира и термина "обединени нации", към които се причисляват всички воюващи срещу оста Рим-Берлин-Токио. Първата конференция, която се занимава с този въпрос, се провежда през август-октомври 1944 г. в имението Дъмбъртън Оукс край Вашингтон с участието на САЩ, СССР, Англия и Китай. Възникналите на нея противоречия до голяма степен са изгладени на конференцията в Ялта през февруари 1945 г. Тя дава зелена улица за провеждането на учредителната конференция в Сан Франциско (26 април-26 юни 1945 г.), в която участват 46 държави.

За рождена дата на ООН се смята 24 октомври 1945 г.

когато е подписана хартата на организацията. Нейното седалище е в Ню Йорк. Територията, върху която е построена сградата, и принадлежащите към нея площи се смята за неутрална. В следващите години ООН работи като добре съгласуван организъм. Така например се постига изтегляне на съветските войски от Иран. Но скоро започва Студената война и организацията се превръща в арена на остро противоборство, преди всичко между СССР и САЩ. Благодарение на това, че всяка страна - постоянен член на Съвета за сигурност (СССР, САЩ, Англия, Франция и Китай) има право на вето, не се стига до накърняване на интересите на двете водещи сили - СССР и САЩ, поради което се поддържа паритет.

Корейската авантюра

Въпреки това през 1950 г. американците успяват, меко казано, да измамят руснаците. Те свикват почти тайно заседание на Съвета на сигурност, когато руснаците бойкотират неговата работа, и на него Северна Корея се обявява за агресор срещу Южна, поради което се взима решение сините каски да се включат в конфликта с мотива, че защитават нападнатия. Тогава и Китай подкрепя това решение, защото той се представлява от правителството на Чан Кай Ши, когото армията на Мао Цзе Дун е прогонила на остров Тайван. Основният контингент е съставен от американци и те успяват да привлекат за участие и други страни, но най-вече  турците, които изпращат 8 дивизии на Корейския полуостров. Когато руснаците узнават това, вече е късно. Сините каски громят войската на обявения за агресор Ким Ир Сен и затова Сталин нарежда на Мао да изпрати там една китайска армия, на която доставя въоръжение. По своя инициатива Мао заповядва на войниците да боядисат каските си с червена боя. Много от военните кореспонденти започват да наричат корейската война - война на сините срещу червените каски. Всичко това се случва, когато България не е член на ООН. Това е така, защото тя не е призната за съюзник на антихитлеристката коалиция, въпреки че участва в заключителната фаза на войната и дава 40 хил. жертви.

България е приета в ООН на 14 декември 1955 г.

По обясними причини тя стриктно подкрепя политиката на Съветския съюз. Страната ни активно съдейства за сключване на Договора за забрана на ядрените опити, който е подписан на 5 август 1963 г., но Франция и Китай не се присъединяват към него. На Съветския съюз и на социалистическите страни е голямата заслуга чрез ООН да се съдейства за разрушаване на колониалната система, което довежда до създаването на десетки държави в Африка, Азия и Океания, а впоследствие даже и в Европа. Но този процес не протича без да е съпроводен с вътрешни конфликти. Границите се определят по териториален признак, без да се отчита, че в новосъздадените държави живеят различни народности. Поради това възникват сериозни вътрешни конфликти.
През 1960 г. Белгийско Конго получава независимост и се провеждат избори, които се печелят от партията на Патрис Лумумба, а той е избран за министър-председател. Но в провинция Катагна племенният вожд Цомбе не признава неговата власт. Пламва гражданска война. Тогавашният генерален секретар на ООН - Даг Хамершелд, по своя инициатива изпраща сини каски за умиротворяване. Както се оказва впоследствие, сред тях има наемници, които извършват безпричинни убийства и други престъпления. Те залавят и убиват Патрис Лумумба.

Но може би съдбата наказва и Даг Хамершелд

Самолетът, с който лети над Конго, е свален  и той загива. Посмъртно е награден с Нобелова награда за мир.
До 1989 г. България не участва в умиротворителни мисии на ООН. Положението се променя след това. Тогава тя става една от най-предпочитаните страни за попълване на сините каски. Участва в много умиротворителни мисии - Камбоджа 1992-1993 г., Ангола - 1995-1999 г., Таджикистан - 1995-2000 г., Етиопия - 2004 г., Босна и Херцеговина - 1997 г., Косово - 2000 г., Афганистан - 2002 г., Либерия - 2004 г. Има нещо странно на пръв поглед - когато съществуваше Студената война, конфликтите бяха значително по-малко от сега, когато тя вече е минало. Затова на ООН се налага значително да засилва своята роля на умиротворител.