Метрото не е удобство за всекиго

Галина Горанова

След еуфорията от пуска на втора линия на Софийското метро идва ред и на равносметката от постигнатото. Днес софиянци могат да пресекат целия град за 30-40 мин. - нещо което преди им костваше цели часове. Разбира се, има дестинации, които не са облагодетелствани от това удобство, и такива, които дори са станали по-сложни от преди появата му.
Да вземем например кварталите "Свобода", "Момкова махала" и "Толстой". С автобус 85 се стигаше за около 15 мин. до Лъвов мост или до Сточна гара, като бе необходимо да се използва само тази линия. В момента този автобус се движи вместо на 5-7 на 15-20 мин., което означава, че в конкретния район гражданите, ползвайки линия 85, могат да стигнат до центъра вместо за 15-20 мин. за 30-40 мин. Те имат втори вариант - да се пренасочат към метрото. Но в този случай са им необходими две превозни средства, като с чакането и прехвърлянето се получава пак същият резултат - 30-40 мин. Това се отнася за тази част на града, която познавам лично. Вероятно положението е същото и за други квартали.
Наистина е приятно да се пътува в метрото. За съжаление обаче то не е особено удобно за онази немалка част от гражданите, за чийто транспорт поне до метрото никой не мисли. Да не говорим за хората със специални потребности. Спирам се на тази болна тема, защото от години отношението към хората с увреждания се променя в цял свят, макар бавно и трудно. Да, те са осигурени от държавата. Имат привилегии, които, уви, не променят изолацията им. Нямам намерение да правя паралел между това какво се прави у нас и в другите държави в това отношение, защото ние винаги се оправдаваме, че сме бедни. Истината е, че не е толкова важно колко средства имаме, а как ги управляваме, включително и в този случай.
Сигурна съм, че на архитектите, проектантите и строителите на метрото никога не им се налагало да преминават подобни съоръжения, придружавайки хора на инвалидни колички или незрящи. В противен случай те биха помислили сериозно как да изградят такъв колосален проект наистина достъпен за всеки. А що се отнася до създателите на Софийското метро, те вероятно не са си направили труда да се осведомят, че в София живеят малко над 17 000 души с увредено здраве, над 90%, които ползват придружител.
В Софийското метро има асансьори, в които на бутоните за етажите цифрите са изписани и на Брайл, но когато се влезе вътре, няма нито насочващи зумери, нито указателни пътеки, по които да се ориентират незрящите. Училището за незрящи и с увредено зрение деца се намира в кв. "Надежда", точно до последната спирка на автобусна линия 85 от едната страна, а от другата - метростанция "Бели дунав". В него се учат деца от целия град, които ние бихме искали да възпитаме да бъдат отговорни и полезни както за себе си, така и за обществото.