Луди не са, а си вярват!

Често пътуваме по едно и също време с автобус 102. Качва се на една от спирките на бул. "Симеоновско шосе" и слиза три спирки по-нататък на ул. "Никола Габровски". Винаги мъкне куфар и две огромни чанти, да се чудиш как, такава не просто слаба, а кльощава жена, се справя с такъв непосилен товар. Луда е, непрекъснато говори, докато се качва, през цялото време в автобуса, като слиза и продължава вече на улицата. Говори отривисто, насечено, гневно, тонът е ту назидателен, ту заповеден, издава някакви нареждания, мъмри някого. Разбира се, последователност, смисъл, логика няма, но явно в болното й съзнание се самовъзприема като някакъв всезнаещ и всеможещ  фактор, вярва си, че притежава изключителна власт.
Нормално е лудите да си вярват, че са хлебарка или Наполеон, че тояжката, на която се подпират, е патриаршески жезъл, или че дремещите пътници в автобуса са кралско воинство, което те ще поведат, за да сразят коварния враг. Или както е в нашия случай с лудата от автобус 102, че е някакъв шеф, недоволен от работата на подчинените и ги мъмри за зле свършената работа. Луди, та си вярват.
Но какво да кажем, каква диагноза да сложим на бившите министри от кабинета на Бойко Борисов, които си повярваха, че са работили изключително добре и сами си написаха масово шестици, по изключение една петица. Да се чудиш защо така без време се простиха с властта, на която трябваше да останат поне още един мандат (според Симеон Дянков), а защо не до 2030 г. (според заканата на вече бившия премиер). Диана Ковачева, която доста сполучливо го докарва на кукличката Барби, обяви, че никога преди правосъдното министерство не е работило така добре. Подходящата да бъде фризьорка (според един форумник), а защо не дори манекен на фризьорски салон (според нас), Десислава Атанасова, подвизавала се около година като четвърти в герберското правителство министър на здравеопазването, зарадва всички нас - болни и здрави, чакащи ред за клинична пътека и движещи се по кози пътеки до най-близката останала незакрита болница, зарадва ни Десито, че "оставя подредено министерство, добра администрация, насочена към обслужване на обществото".  Е, ако имаше и достатъчно лекари, сестри и санитари, щеше да е екстра, но добър е Господ, може и той да свърши работа, като лекарите ни на тумби, на тумби отпрашват за чужбина.
Не всички ексминистри се самооцениха по такъв левашки начин - все пак дори учениците от началния курс си знаят, че оценките не си ги пишат самите те, пише им ги някой друг.  Сред отказалите се да си пишат сами шестицата блесна геният на мисълта, исполинът на словото в "кабинета Борисов", вицето Цветан Цветанов. Той подходи творчески, верен на амплоато си на сценарист и постановчик на бездарни телевизионни кримисериали, той спретна суперпродукцията "На министъра с любов". В нея, като истински античен хор, се изявиха близки на жертви на пътни произшествия и отвличания, пострадали от природни бедствия, заслужили прокурорски свидетели, които солово и хорово изпълниха вълнуващи аранжировки на творбата на Веско Маринов "Родната полиция ни пази".
Да се чудиш при такива високи /само/оценки, при такава съвсем леко режисирана народна любов, защо народът трябваше да осиротее така ненадейно, с недовършени магистрали и непрерязани ленти. Неблагодарен народ, който така свикна с магистралите, метрото и детските градини, каквито никога преди Него не ги е имало /почти цитат от прощалното Му слово/, че заради някакви си сметки за ток го свали от власт. Него - "силния, а не силовия премиер", както му стори поклон приемникът Му. И Той, на раздяла бащински, обръщайки се учтиво на "ти",  посъветва приемника си: "Абсолютно не обръщай!!! внимание на това, което говорят партиите... Те нямат това право!!! Ако БСП искаха, можеха още преди седмица да имат кабинет".
Малко е неудобно да го сложим на хартия, но буквално по банкянски казано, то звучи горе-долу като: "Защо не дойде сега Станишев да изрине л...та, дето ги ср..ха четири години!"