Хората с увреждания също обичат спорта

Илия Лалов е председател на Българската параолимпийска асоциация. Бивш национален състезател по плуване и водна топка. Републикански шампион и рекордьор на 100 и 200 м бруст, майстор на спорта. Дългогодишен старши треньор по плуване на ЦСКА и треньор на националния отбор. През 1996 г. подготвя за Параолимпийските игри в Атланта състезателката по плуване Полина Джурова, която печели сребърен медал. Бил е председател на Българската федерация „Спорт за инвалиди”, предшестваща Българската параолимпийска асоциация.

- Г-н Лалов, обичат ли хората с увреждания да спортуват?
- Колкото и да обичат, за съжаление възможностите за спортуване не са на добро ниво. Няма обособени зали за развитието на техните спортни умения. Например децата с увредено зрение имат възможност за развитие в училищата благодарение на своите учители и треньори. Но не така стои въпросът с децата с увреждания на опорно–двигателния апарат. Санаториалните училища бяха закрити. А там те имаха възможност да се обучават активно. Учителите им организираха спортни прояви. Последният комплекс, който закриха, бе в Момин проход. Сега тези ученици са пръснати по масовите училища. Там те нямат условия за развитие.
- В последната Параолимпиада бяхме представени с 8 параолимпийци, но само Ружди Ружди ни отсрами със спечеления златен медал на гюле...
- Да, така е, но другите ни участници заеха пети и шести места. Стана много трудно да добиеш право да участваш в Параолимпийски игри. В тях бройката е лимитирана до 4500 човека, докато при здравите спортисти участват 20 000 души. Нашите спортисти в зависимост от степента на увреждане се разпределят по групи, за да имат близки възможности. Хората с физически или умствени увреждания се разделят и играят според възможностите си. Но сега според решение на Международния параолимпийски комитет всички заедно ще участват в Игрите. По-тежко увредените по-трудно могат да се преборят с по-леко увредените. Преди имаше коефициенти, които уравновесяваха степента на увреждане, но само до известна степен. Получават се парадоксални случаи, защото сега не се приемат тези коефициенти. Това ни лиши поне от още 3 медала в Рио. Пострада Иванка Колева, която е по-тежко увредена от представители на група с по-леки заболявания. Същото стана и с Даниела Тодорова. Много неприятно е за момчетата и момичетата с по-тежки увреждания, по този начин се губи техният ентусиазъм.
Асоциацията помага, като им дава възможност да тренират. Осигуряваме им специалисти за тренировките и необходимите екипи, спортни инвалидни колички, специални електрически протези, без които те няма да са конкурентоспособни с останалите участници в олимпиадата.
Във всяка дисциплина имат право да участват по 15-16 човека. Създават се квоти в продължение на 4 години. В основните спортове здравите имат стандарт А, който по регламент осигурява участие на 3-ма спортисти от една нация, и стандарт Б, даващ по една виза на страна. Тези участници, които ги покрият, добиват правото да участват в Игрите. При параолимпийците стандарт А добиват 25 човека, но според квотите само 16 могат да участват. От 2000 година Международният параолимпийски комитет осигурява финансовата издръжка на участниците. Това се дължи на доброто отношение на бившия президент на МОК Маркиз Хуан Антонио Самаранч към възможностите на хората с увреждания. Според него Параолимпийските игри са училище за кураж за хората с увреждания. Сега всеки наш параолимпиец, спечелил титла, получава 100 000 лева, а през деветдесетте години на миналия век държавната премия беше само 1700 лв. Преди разликата бе 75%, а сега само 20%.
Хората с увреждания са упорити и амбициозни. Необходимо е да се обръща повече внимание на техните проблеми, да бъдат подкрепяни в добрите им начинания, за да се радват на своите заслужени успехи. Нека все по-малко се чувства пренебрежението към техния труд. Нека те усещат уважение и признание към заслужените им победи и да бъдат възнаграждавани като всички останали спечелили олимпийци, за да се чувстват горди от постигнатото!