Халил Ергюн играе Георги Димитров

Наскоро гледах по една от телевизиите  интервю с турския актьор Халил Ергюн, който стана известен у нас с ролята си на Али Ръза Текин в сериала "Листопад" по романа на Решат Нури. Артистът се оказа интересна, нестандартна личност, особено с възгледите си на социалист и демократ. Учил е политически науки, родителите му се надявали да стане голяма личност, но съдбата го препраща в лоното на театъра и киното. През 60-те години на миналия век Халил Ергюн е активен участник в движенията на левите интелектуалци в Турция. Не е привърженик на идеите на Кемал Ататюрк, въпреки че признава големите му заслуги към републиката, към турския народ. Заради тези си убеждения на два пъти влиза в затвора, но си остава привърженик на социалистите. Негов идол е Георги Димитров - като най-големият антифашист на Балканите, в Европа, в света. За него това е една велика личност и той е страдал, когато вождът и учителят е изхвърлен от Мавзолея му у нас. Счита, че човек не бива да забравя миналото си, че българският народ трябва да се гордее с такъв герой като Георги Димитров. Оценката за него е дала историята, а времето ще покаже колко още ще живеят името и подвигът на героя от Лайпциг.
Халил Ергюн се е готвел и да играе ролята на Георги Димитров в театъра.
Изпитах срам и жал, че ние не опазихме сградата на Мавзолея, строена с труда на много живи и днес столичани. Разруши се трудно, с много взривове една уникална сграда, която можеше лесно да бъде преобразена и да се използва за полезни дела, даже за сцена. Сега най-малко веднъж годишно на същото място се издига подвижна и временна сцена за концерти и тържества. Замълча се за Георги Димитров. Не знам и как е разказано за него в учебниците на нашите деца. Те няма да знаят кой е Георги Димитров, а може и да бъдат учени така, че да са настроени отрицателно към него. Като казвам така имам предвид, че името му се "изтри" от улици, институти и учреждения.
Завършила съм гимназия "Георги Димитров" в Пловдив. Тя беше кръстена така със съгласието на самия Георги Димитров. Завърших филология и се върнах да преподавам в същата гимназия. След промяната училището се преименува. Сега то носи името на Климент Охридски, който има основополагащи заслуги за нашата писменост, за нашето образование. И все пак се питам: "А не можеше ли да остане и името на Георги Димитров!?"
Защо постъпваме така, защо ние, българите, бързо забравяме героите си, отричаме се от тях, срамуваме се от тях? Бива ли други да ни напомнят за тях?