"Движещите се фотографии" идват най-напред в Русе

Първата кинопрожекция у нас е била в дунавската ни столица. Историческото събитие се е състояло на 27 февруари 1897 г. в центъра на този и досега толкова европейски български град, в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица "Княжевска". На същата историческа улица се намира и първият княжевски дворец у нас след Освобождението (сега дом на Кукления театър), имало е и повече от 10 чуждестранни консулства.  
По онова време в прочутото заведение се събирали главно богати безделници и някои любознателни читатели на френските вестници "Фигаро", "Монд", "Илюстрасион". Точно от вестниците те научили за откритието, което предизвикало истинска сензация през 1895 г. в Париж. По-късно то било наречено Седмото изкуство.
"Движещите се фотографии", както станали известни най-напред, отначало не били рекламирани особено много. От Държавния архив на града разбираме, че само няколко от вестниците тогава са поместили съвсем кратки информации за събитието.
Във всекидневника "Законност" от 27 февруари 1897 г. можем да прочетем следния текст:
"В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф апарат, който изображава на платно тъй наречената "Жива фотография".
Апаратът дава възможност да се виждат изображаваните от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т.н. - всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия!"
Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на невероятната за тях гледка на движещия се влак и започнали да скачат и бягат ужасени, за да не бъдат прегазени!
Според друг вестник първите ленти, дело на братята Огюст и Луи Люмиер, бащите на киното, показани в Русе, били: "Посрещането на влака", "Излизането на работниците от фабриките", и първата "комедия" - "Полетият поливач".
След Русе киното прохожда и в София, Варна, Пловдив, а по-късно и в останалите по-големи градове у нас. Започва редовен внос на филми от Париж, а след време и от Америка, Италия, Германия. Построяват се първите киносалони, в които свирят пианисти, цигулари, органисти или дори цели оркестри.
Първата, може би най-добре проектираната и най-красивата сграда е на столичния "Модерен театър" (доскоро кино "Цанко Церковски", за съжаление сега сградата е в плачевно състояние!) на бул. "Мария Луиза" в столицата. 
През 1915 г. актьорът и режисьор Васил Гендов (1891-1970) продуцира, поставя  и играе главната роля в първия наш художествен филм - комедията "Българан е галант" и става "бащата на българското кино". С цената на много усилия и лични жертви този неуморен творец-мечтател създава поредица от 11 игрални филма (сред тях и първият говорящ - "Бунтът на робите" - за Васил Левски!), които останаха в историята на Седмото изкуство у нас. 
Според "История на световното кино" на големия френски кинокритик Жорж Садул дълги години България е сред страните с най-развита киномрежа и най-голям брой кинозрители в Европа. Днес и киноразпространението, както и книгоразпространението в страната ни, които имаха силна база и безспорни успехи, са доста западнали. Причините за това не са една и две, но главната е пълната немара на управниците през последните 20-25 години към българската култура и към нейните достойни представители.

+++++

Русенският клон на верига киносалони вече предлага и прожекции на филми с румънски субтитри, съобщи наскоро БТА.
От офиса на компанията в България обясниха, че това не е политика, която международната верига прилага за пръв път. Такива прожекции вече са правени и в други страни в близки гранични райони, където има приток на граждани от съседна страна. За последните няколко години Русе стана известен с множеството румънци, които посещават града. Освен това и в големия мол, където работят десет киносалона, могат постоянно да бъдат видени много румънски граждани, обясняват още от компанията.
Наскоро беше представено първото "румънско заглавие" - екшънът "Живот на скорост". От компанията планират да пускат още филми с български и румънски превод, както и премиерни, ако датите за излизането на екран в България и в Румъния съвпадат. Международната киноверига вече разполага със 100 екрана в северната ни съседка.


Братя Люмиер


Плакати за прожекции

Колкото и да е чудно днес, тези кадри с пристигането на влака са предизвиквали ужас и потресение у зрителите

Тук е запечатана столетната история на киното

Прожекционният апарат на Братя Люмиер, с който са омайвани нашите прадеди

Васил Гендов

Сцена от "Дяволът в София" с Васил Гендов в ролята на Дявола, 1921 г.